Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Припомнете си: Как нашите баби правеха пръжки от сланина – съхранените корени и живи традиции

17 януари 2023, 08:15 часа

Ако като деца сте прекарвали дългите зимни ваканции на село при баба и дядо, със сигурност знаете какво е пръжки. Приготвянето им се случваше буквално във всеки двор покрай Коледните празници, а децата редовно се събираха около старата дървена маса за закуска – качамак с пръжки.

Милите спомени и вкусът на детството със сигурност са живи и втъкани някъде дълбоко във вените ви, но спомняте ли си как точно възрастните хора правеха пръжки от сланина? Наричани още в някои краища от България джумерки, пръжките от шарено месце и днес имат място на трапезата, но повечето ги наричат с модерното "чипс от месо". Изключително странно наименование, което със сигурност би изненадало нашите баби. Те приготвяха пръжки от сланина, когато я стапяха за мас. А тази мас използваха и като лек, и като цяр, и за сапун, и за готвене вместо фалшивите и вредни палмови чудесии и доживяваха до 90 и повече години, без да са чували за холестерол, детоксикация и куб болести на новото време, от които масово се страда днес при това на възраст много под средната.

Съмняваме се, че ще започнете да топите сланина, да правите мас и пръжки, а всъщност защо да не пробвате, ако имате възможност и място, но е добре поне да се знае как нашите баби правеха пръжки от сланина, защото това е част от корените и традициите ни, от духа и българщината и би било чудесно идните поколения да не считат, че така нареченият с модерно име "чипс от месо" е от чужд произход.

Как нашите баби правеха пръжки от сланина

Джумерки, цикариди, пръжки – как наричаха вашите баби тази вкусотия? С домашен тутманик, селски качамак или с праз и яйца – ако не сте опитвали пръжките в някое от тези ястия, сгреши сте и сте изпуснали традиционно ястие, което наистина оставя следа и вкусът му ви връща към безгрижно детство, зелените дворчета, спретнатите къщурки и… свободата.

Обикновено разтапяха сланината на двора, като палеха огън и поставяха големи казани. Бабите бъркаха с огромна дървена точилка и ръчкаха огъня, за да се разтопи сланината и станат пръжките. И маста влизаше в разнолика употреба – от варенето на сапун, който изпираше несравнимо по-добре петната от съвременните препарати, до чиста мазнина за ястията, в която нямаше нищо вредно, преработено и опасно за здравето.

Самите пръжки се хапваха както още горещи и топящи се в устата, така и в различни ястия, най-любимо на децата от които беше качамакът. Особено ако е с овче сирене и много масло и поръсен с пръжки. В онези години подобни ястия се считаха за празник за стомаха и събираха цялото семейство – от най-малките до най-възрастните, че и децата от съседните къщи край масата.

Помнещите онези години и онзи вкус на истинско, на родно, на българско, на чиста храна със сигурност изпитват носталгия, а младите, които са нямали щастието да усетят от незабравимите преживявания през ваканциите при баба и дядо, със сигурност не знаят какво са изпуснали и какво шарено, ароматно, босоного, щуро, свободно и истинско детство имахме по-рано.

Но да се върнем към пръжките. Не ви е нужен двор, огън и казан, за да ги приготвите и вкусите. В подходящ съд на котлона ще успеете да ги приготвите лесно и бързо малко количество. Така че, ако ви попадне шарено месце от корема на прасенцето или сланина, подходящи за целта, направете си пръжки. Може да останете изключително приятно изненадани какъв деликатес сте изпуснали.

ОЩЕ: Ползите от сланината, за които дори не предполагате

Валентина Атанасова
Валентина Атанасова Отговорен редактор
Новините днес