Другото име на референдума е плебисцит. Плебисцит буквално означава “решението на плебеите” - възниква като форма на обществено допитване в древния Рим.
Макар че хората са изобщо плебеи, Суверенът е мъдър, затова трябва да бъде питан по всички въпроси, защото няма по-компетентна институция от Народа.
Който не го е мързяло, само той не е правил референдуми в тая наша дивна държава.
Слави вече направи един референдум, на който нямаше достатъчно активност, за да стане задължителен. Но понеже Суверенът гласува за намаляване на партийните субсидии, партията на Слави известно време връщаше в бюджета част от парите, които ѝ се полагат. Наскоро обаче преосмисли отношението си и почна да прибира пак цялата субсидия, без да пита Суверена. Сега Слави го сърби да прави нов референдум за формата на държавно управление, понеже Суверенът не е достатъчно умен за парламентарна демокрация, но с избор на президент все ще се справи в една президентска република, че да мирясаме. А не да ходим по 5 пъти на избори за две години - и да не можем да изберем читава комбинация от партии, които да съставят редовно правителство.
Копейките пък ги сърби еврозоната - тя им е нещо като ерогенна зона. И макар че спестяванията им са в евро, те искат да питат народа не би ли желал да се отложи въвеждането на еврото. Това е последният торбалански фейк на копейките в дългаа редица фалшиви плашилки: Норвежката заплаха, Ювеналната юстиция, Истанбулската конвенция, Ваксините-убийци, Европа я чака гладна и студена зима… Актуалната заплаха сега е: когато приемем еврото, ще има поскъпване на живота с невиждана ярост.
Това е долу-горе вярно, само дето в Хърватия поскъпването след въвеждане на еврото е по-малко, отколкото в България, без евро на шията.
***
Тия референдуми обаче са недостатъчни, народът трябва да се пита по-подробно и по-настоятелно, защото времето препуска и никого не чака. Историята хлопа по главата на Суверена, както се блъска по портите на селска къща.
Ако ще се допитваме само за президентска република, това е половинчато в съвременните тенденции.
Вече е време да се реши наболелият въпрос - искаме ли фюрерска република? Задоволяваме ли се със зелени чорапи или вече е време за кафяви ризи?
Друга важна тема за плебисцит: Да се присъедини ли Македония към Крим?
Народът всичко това трябва да го реши в спешен порядък, след което да питаме Суверена и по деликатния въпрос: коя да е Първата дама на държавния ръководител?
Вождът само си въобразява, че сам може да си избере жена - този въпрос е от компетенцията на Суверена, той и само той трябва да избере невестата, която ще го представя пред света и ще пише глупости във Фейсбук.
Между другото, актуалната Първа дама може би от две години намали драстично публичните си изяви и писането на простотии.
Някой зъл пиар изглежда я посъветва настойчиво да въздържа пристъпите си на логорея, графомания и светска суета.
Доста долна цензура, за която народът трябва да си каже думата: има ли право Първата дама да дрънка глупости из фейсбук или за нея няма свобода на словото?
Някой с право ще каже: за Волгин и ПРАС-ПРЕС има свобода на словото, а за Първата дама няма - позор!
Референдум под формата “съгласни ли сте или да?” трябва да се проведе и за въвеждане на политическо възпитание от люлката до гроба.
За да отговаря правилно на референдумите, народът трябва да се дресира и възпитава политически от люлката до гроба.
Това го знаеха болшевиките с детските книжки за Ленин и Сталин, с индоктринирането на правата вяра от най-ранна детска възраст. Знаеха го фашистите и нацистите с техните организации от сорта на Хитлерюгенд. Знаят го Путиновите просветни дейци, които въведоха в руските училища т.нар. “уроци за важното” (уроки о важном). В тези уроци, тип Час на класния, на децата се обяснява колко е важно да се воюва в Украйна. Знае го този постулат и Копейкин, който праща сина си в училище да събира подписи за референдума и да раздава балтии (ужким, ама като наистина). Знае го и Бойко Борисов, който умира да се снима с деца и да агитира с деца, макар че децата не са избиратели.
А защо не са избиратели? Защото не сме провели референдум, с който да ги приобщим!
Автор: Сър Гей Бубка, Прас Прес
