Знаеше, че рано или късно този момент ще настъпи, затова, когато получи краткото съобщение, не беше изненадан. Набра веднага най-важния номер и чу добре познатия глас:
– Кво има?
– Шефе, аз съм, Влади!
– Кой, Влади, бе?
– Влади Горанов.
– Не се сещам. Айде, чао и не ми звъни повече, че ритаме с момчетата!
– Но, шефе…
Въздъхна и тръгна към лъскавия Land Cruiser. За негова изненада около джипа се навърташе едно ченге.
– Това МПС е крадено.
– Това е стара история.
– Ти си стара история – уведоми го делово ченгето.
– Ти знаеш ли кой съм аз?
– Знам кой беше, но вече си никой. Трябва да свикваш с това.
– Но, аз…
– Изчезвай, преди да съм те арестувал.
Странно, но ключът му от вкъщи нещо заяждаше. Вратата се отвори и на прага застана съпругата му, но не му направи място да мине. Само го гледаше въпросително.
– Може ли да вляза в собствения си дом?
– Този дом не е твой, а на бившия ти кръстник.
– Бившия? А синовете ми? И те ли ме смятат за бившия им баща?
– Не знам. Гледат някакъв филм за Павлик Морозов.
– А ти? И ти ли вече си ми бивша?
– Не аз, скъпи. Ти си Бившия. Не го ли разбра?
Вратата се затръшна под носа му. В този момент получи ново съобщение. Трябваше да побърза. Полетът беше след час.
Таксиметровият шофьор му върна презрително платинената Visa.
– Блокирана е.
– Аз такова, нямам пари в брой.
– Часовникът ще свърши работа.
Погледна жално швейцарския Ulisse Nardin за 15 000 долара и го свали от ръката си. Слава Богу паспортът му все още беше валиден.
Отпусна се уморено в неудобната седалка, докато самолетът на Emirates набираше скорост по пистата. Как ли щеше да го посрещне Черепа?
Автор: Чавдар Михов, Прас Прес
