Човек да каже, че съм се мятал в кошмари, та да съм попаднал в сън на ужасите – не съм, напротив, спя като вековен пън и ни хъркане, ни вечните флексове могат да ме събудят. Затова винкелът на реалността още по-силно ме шибна в главата една сутрин, докато скролвах смартфонния вестник и попаднах на следната страхотия - 100 интелектуалци подписали писмо:
„Ти, Статукво, велики кандидат-султане за четвърти мандат на конци, владетелю на стабилността на просешката тояга, изтънителю на магистрали и пълнителю на лични чекмеджета и партийни каси. Да се славят кюлчетата ти и погаленото ти и потупано теменце. Ти, спасителю на удобната некадърност и унищожителю на неудобната кадърност. Ние, уплашените интелектуалци и вестители на черно бъдеще, умножихме робския си страх по 100 и те молим да вземеш за своя благоверна съпруга Промяната, а после да пием блага ракия и да ядем пържолки. Ти, вярно, построи две-три руски тръби и чинно обгрижваше руските интереси, докато се усмихваше на Запада, ала ние ще забравим, ние ще простим. Ти си най-силният и дълготраен владетел в съвременната ни история и само ти можеш да ни спасиш от Руската империя и Путин. Молим те, Бай Хой! Няма кой друг да ни спаси от Бай Хуйло! Подписали: твоите верни мулти-интелектуалци.“
Какъв късмет, дето още имам коси, та те се изправиха, иначе скалпът ми щеше да хвръкне във въздуха и после върви се оправяй без скалп. „Да ви имам и мозъчните трусове!“, ревнах пак (бях продължил да скролвам), защото прочетох ново писмо на интелектуалци, вече до Промяната:
„Неблагоразумна госпожице Промяно, спри да се дърпаш като пинчер на каишка и по-бързо си дай ръката на кандидат-султана, за да защитим отечеството си от руската опасност. Чуй най-сетне любовните зовове, с които той те ухажва вече колко седмици, пък това, че те препсува: пиши го на сметката на патриархата. Жената трябва да скланя глава пред напомпаната ръка на своя господар. Като толкова държиш на промените, представи си какви чудни чеда ще народиш на Статуквото. Ти ще предадеш протестния си заряд на Статуквото, то ще ти даде от стабилността си и така ще я сколасаме. Тази сутрин в десет часа ще дойдем да те вземем от офиса. Интелектуалците.“
Сутринта ли?! Погледнах часовника, а то станало девет и половина. Препсувах, ама рипнах и докато търчах из стабилните дупки на тротоарите, се замислих за интелектуалците. Чел съм, че интелектуалецът има една основна мисия в живота си – да стои изправен, а сватовниците хем уж се бяха изправили, хем яко се бяха склонили. Същински бастуни с твърда позиция! То е, сетих се, защото съм чел за западните интелектуалци и за дисидентите. Изрекох „интелектуалец“ и не за първи път установих, че на български думата звучи бая мръсничко. После си спомних художествено-творческата интелигенция каква несрамежлива невеста беше на развития социализъм
Уплашен дали Промяната няма да пристане на Статуквото, стигнах пред офиса ѝ. Слава Богу, пред сградата се беше събрало опълчение от интелектуалци и контраинтелектуалци, разделени на две бойни части, които ожесточено се сражаваха от мобилните си дивани. Долу Статуквото пееше сватбарска песен, а от балкона Промяната крещеше, че може и двамата да са влезли в Народното събрание, така че да се налага сегиз-тогиз да работят по общи проекти, но сватба няма да има. Отдъхнах си и за сватбата, и за това, че интелектуалците не са изчезнали съвсем. Само трябва да гледаш дали гърбът им е изправен и дали не са изгубени в превода или времето поливалентни интелигенти.
Автор: Иван Димитров, Прас Прес
