Звъни се оня ден на вратата. Отварям. И какво да видя. Дяволът. Не, не говоря за Путин. Оригиналният дявол ми цъфнал на крака. Не беше толкова черен, но все пак го разпознах. Не се изненадах, да ви кажа. То отдавна всичко е отишло по дяволите, какво чудно има, че и те насам-натам ходят.
Така и така, разправя, идвал бил с предложение. Пазарно. Викам му, да няма някаква грешка. Аз не съм депутат. Поне така мисля. То вярно, че трябва да проверя не съм ли случайно от групата на ИТН. Там никой не знае кого са избрали точно, може да е станало объркване и сега моят глас да е ключов. Не бил за гласа дошъл, за душата идвал. Голяма криза било, хората масово ипотекирали вече продадени души, теглили заеми, преотстъпвали. Изобщо спекула колкото ти душа иска. Та се налагало вече самият той, Лукавият, да ходи от врата на врата с оферти. Ако чакал хората сами да идат при него, обикновено през брокери минавала цялата работа, мафия, задкулисие и накрая душата излизала майка си и баща си. Навъдили се всякакви желаещи за дяволии, целия пазар е надолу с главата.
Разбирам, отвръщам, обаче моята душа не се продава. Аз съм честен човек, спазвам законите, по протести ходя от убеждение, даже от руското посолство не съм взимал 4000 лв, за да атакувам американското. Душа човек съм. Ама от пусто любопитство, питам го, колко пари върви тия дни една душа?
Гледа ме дяволито. Усещам, че ще се опита да ме изработи и той. Зависело. Ако е дребна и има нужда от ремонт, къртене, смяна на щрангове – е едни пари. Ако е широка славянска, даже и от старите да е, си е по-сериозна инвестиция. И ми пише една сума на листче. Баш като Татяна Дончева навремето с Радостин Василев. 500 К. Лева ли, евро ли, пак не стана ясно. И все пак не мисля, че бяха рубли.
Ти се шегуваш, му казвам. Много евтино. Това е душа, не е парламентарна подкрепа в зала или нещо подобно. Дето можеш да ме минеш с тая сума. Душата е нещо по-сериозно. Така е, разправя, прощавай. Взел ме бил за ония мижави душици, дето са го закъсали и на всичко се навиват. И пише нова сума. 5 000 К.
За секунда се почувствах милионер. Обаче после се сетих, че с тая инфлация, нищо чудно скоро всички да са милионери. Затова питам ДДС-то включено ли е.
Видя дяволът, че съм по подробностите. Така лесно няма да му мине номерът. Тръгна да ми обяснява, че цената била индексирана. С включени всички разходи и такси за негова сметка. Да не се притеснявам. Направо услуга ми прави, един вид. Обаче аз веднага мога да позная кога някой ме лъже. Да не съм вчерашен. Общо взето напоследък всички лъжат. Само националният по футбол никога никого не успява да излъже.
В брой или по банков път, питам. Искам да видя банките замесени ли са. Или със спортни сакове е разплащането, като при Борисов навремето. А пък кой знае, може и в кюлчета да я купуват. И това сме го виждали, не е ново.
Взе да ми мънка дяволът, па така било, онака било. Лихвата по кредитите била изгодна. Скоро процентът щял да се промени и тогава масово сме щели да обеднеем. Сега, смига ми, имало пазарен балон за души. Сега било времето да се продава.
Тая оферта, интересувам се аз, окончателна ли е. Да не е, да се навия на сделка, а да дойде после друг дявол с по-добро предложение. Тогава горя отвсякъде. Зимата всички ще берем душа, даже и тия, които вече са я продали. Да не ми я вади сега така набързо. Замисли се Нечестивият, разбра, че не съм от наивниците. И пак пише на листче. 5 000 000 К. Милиардер един вид ще ме прави. Като Черепа. Лош пример. Милиардерите най го закъсаха в последно време.
Застояхме се на вратата. Не вървят преговорите, като кабинет на ПП сме. Гледам го, дявола, един такъв вехт, никакъв. Не ми изглежда да ги има парите. Пак някой отвън плаща за душата ми явно. Аман от посредници. А и така като тръгнат по къщите да те агитират, значи много са го закъсали. Затова му казвам, че нямам интерес. Да ме извинява. Въртя-сука; пак писа по листчета. Не, отсичам, ще изчакам да видя реформата как върви, после може пак да говорим.
Тръгна си умърлушен. Качи се май нагоре по етажите. Жената се провиква от хола в това време, какво толкова съм се бавел, да идвам да гледаме телевизия. Новините започвали. Можело нещо интересно да съобщят. А аз за телевизия душа давам, истина ви казвам. Та седнахме пак, като всяка вечер, загледахме синия екран.
И ми стана едно хубаво, приятно. Усетих се някак си душевно по-богат. А дори не помня какво даваха. Все тая. Ами че ако продължавам така, догодина тая моя душа ще е още по-скъпа. Ще я мисля тогава.
При вас да е идвал, че ми е любопитно?
Автор: Драго Симеонов, Прас Прес
