ДЕВЕТИ МАЙ ПО СВЕТА…
На 29. 04. 1945 г. Хитлер се жени за дългогодишната си спътничка в живота Ева Браун. На следващия ден се самоубива в бункера си под райхсканцлерството в Берлин. (Напълно го разбирам. И на мен след сватбата ми идваше да се гръмна.) Седмица по-късно е подписана безусловната капитулация на Германия, която влиза в сила на 08. 05. 1945 г. в 23.01 ч. средноевропейско време. В прогресивна Москва, където дори астрономическото време е по-прогресивно, вече е една минута след полунощ и затова, напук на империалистите, по изричното указание на товарищ Сталин, с указ на Върховния съвет на СССР Денят на победата се празнува на 9 май.
Оттогава Денят на победата се отбелязва в СССР с помпозни военни паради, които се провеждат на Червения площад пред благосклонните погледи на генералния секретар на КПСС и останалите живи мумии от Политбюро на КПСС, застанали на трибуната на мавзолея, съхраняващ балсамираната мумия на Ленин (а в периода 1953-61 г. и на Сталин). Тези събития винаги излъчват някаква мрачна тържественост, изпълнена с носталгия и некрофилия.
Пет години след края на ВСВ на 9 май 1950г. френският външен министър Робер Шуман в знакова реч в Париж говори за нова форма на политическо сътрудничество в Европа, която да направи войната между европейските народи немислима. През 1985 г. в негова чест Девети май е обявен официално за ден на обединена Европа. Празникът се отбелязва в ЕС, както и в страните кандидати за присъединяване. Няма единен сценарий за честването, но определено на този ден се набляга на мира и обединението, а не на танковете и ракетите. И да, ако някой пожелае, може да си проведе и гей парад на Девети май, това също е част от свободата и демокрацията.
78 години след самоубийството на Хитлер един друг нисък и низък диктатор трепери в бункера си под Кремъл. Страхува се от всичко – от Ковида, от американците, от украинците, от обкръжението си, от собствената си сянка дори. Наближава Денят на победата и ще трябва да изпълзи навън, за да приеме тържествения парад. Съветниците му го успокояват, че тъй като цялата налична техника е в Украйна, през Червения площад ще преминат само макети на танкове, бронетранспортьори и ракети. А войниците ще носят пластмасови автомати, така че поне няма опасност някой превъртял боец да насочи оръжието си към него. Въпреки това, все още обмисля възможността да изпрати на трибуната собствения си макет, т.е. двойника си, който според слуховете вече се е справил отлично при посещението си на фронта миналата седмица. Другото му голямо притеснение е дали войските му ще успеят да превземат преди празника Артьомовск или Бахмут, както го наричат “нацистите”. Защото битката за Артьомовск е днешната битка за Сталинград. Не може да има Ден на победата без превземането на Артьомовск. Вече беше подписал указ, с който в чест на освобождаването градът се прекръства на неговия освободител – Путинград. Ако пък се провали, няма да има друг избор, освен да изяде отровната пирожка, която Пригожин щедро му е обещал. Разбира се, преди това ще се ожени официално за една от любовниците си - Алина Кабаева или Светлана Кривоногих. Традицията си е традиция.
…И У НАС
Въпросът дали и какво трябва да празнуваме на Девети май не прави изключение от всички важни теми, които задължително ни разделят на непримирими лагери. Тъй като напоследък естественият ни интелект е в упадък, решихме да се обърнем за помощ към изкуствения интелект ЧеПат ЧеПик, разработен в БАН от екип феодални старци. Ето неговият отговор:
„Възползвайки се от историческите прецеденти и за да угодим на всички, предлагаме България да бъде разделена на 4 окупационни зони плюс столицата и един анклав.
1. Югозападна България става Зайчарника, контролира се от Европейската народна партия, генерал губернатор – генерал Бойко Борисов.
2. Сорос и Америка за България поемат София. Жълтите павета се предоставят на умно-красивите от ДБ, а крайните квартали – на ПП.
3. Югоизточна България става Източна Румелия, вилает на Ердоган, почетен валия – Доган, командир на Еничарския корпус – Делян Пеевски-Магнитски.
4. Североизточна България става Задунайская губерния, окупирана от ЧВК „Вагнер“, управител – Костя Копейкин.
5. Северозападна България става Шестнайсета република, окупирана от гавазите на Мутрофанова, управител – Червената Корнела
За общ генерал-губернатор на последните две зони се назначава генерал Р. Радев, който на въпрос на ТАСС „Чия е Северна България?“ без никакво колебание отговаря: „Чия да е? Руска е!“
И накрая, за да има къде да си пее чалга и на кого да се кара, на Слави се предоставя анклавът Учин дол. Питате се кой ще го окупира? Ми то е ясно: Ма-ке-до-ни-яяяяя!“
Автор: Чавдар Михов, Прас Прес
