Допуска се ограничение на видеонаблюдението при преброяването на бюлетини на изборите, но не е задължително изискване. Това стана ясно от прессъобщение на Върховния административен съд (ВАС), публикувано след излязло решение на Съда на Европейския съюз (СЕС).
Делото на СЕС беше образувано по преюдициално запитване на ВАС от април 2021 г. - във връзка с видеонаблюдението на броенето на бюлетините и въвеждането на резултатите в протоколите след края на изборния ден.
Припомняме, че през април миналата година ВАС реши броенето на бюлетините и въвеждането на резултатите в протоколите да става без видеонаблюдение, а преди това Софийският административен съд беше позволил такава практика.
Делото пред ВАС от 2021 г. беше образувано, след като по жалба на „Демократична България“ Административен съд София – град на 15 март т.г. отмени съвместни указания на ЦИК и Комисията за защита на личните данни относно обработването и защитата на личните данни, приети на 8 февруари 2021 г. ВАС спря производството по делото и отправи общо 6 въпроса към СЕС. В своето решение съдиите от СЕС групират въпросите и дават тълкуване по тях на българския съд. Върховният административен съд възобновява производството по административно дело № 3603 от 2021 г.
Ето какви са въпросите на ВАС към СЕС, както и решението на Съда на Европейския съюз:
1. Следва ли нормата на чл.2 пар.2 б. „а“ от Общия Регламент за защита на личните данни да се тълкува в смисъл, че не допуска приложението на Регламента спрямо една наглед чисто вътрешна ситуация, като провеждането на избори за народно събрание, когато обект на защита са личните данни на лица, граждани на Европейския съюз и когато действията по обработка на данните не се изчерпва единствено със събирането им в контекста на съответната дейност?
2. При положителен отговор на първия въпрос – приключването на дейността по провеждане на избори за Народно събрание (опадащи наглед извън обхвата на правото на ЕС), освобождава ли администраторите, обработващите и съхраняващите личните данни лица от задълженията им по Регламента, като единствен способ за защита на личните данни на гражданите на ЕС на ниво – съюзна регламентация ? Приложимостта на регламента обусловя ли се единствено от дейността за която са създадени, респ. събрани личните данни, от което следва и извода за преклузия на последваща му приложимост?
3. При отрицателен отговор на първият въпрос - допуска ли нормата на чл. 6 б.“д“ от Общия регламент за защита на личните данни и принципа на пропорционалност инкорпориран в съображения 4 и 129 от Общия Регламент една национална регулаторна мярка по приложение на Регламента, като процесната, която изначално забранява и ограничава възможността да бъде извършено каквото и да било видеозаснемане при преброяване на изборните резултати в изборните помещения, като не допуска диференциация и регламентация на отделни елементи от процеса по видеозаснемане и преклудира възможността за постигане целите на Регламента – защита на личните данни на лицата, с други средства?
4. Алтернативно и в контекста на приложното поле на правото на ЕС - при провеждане на общински избори и избори за европейски парламент - допуска ли нормата на чл. 6 б.“д“ от Общия регламент за защита на личните данни и принципа на пропорционалност инкорпориран в съображения 4 и 129 от Общия Регламент една национална регулаторна мярка по приложение на Регламента, като процесната, която изначално забранява и ограничава възможността да бъде извършено каквото и да било видеозаснемане при преброяване на изборните резултати в изборните помещения, като не прави, нито дори допуска диференциация и регламентация на отделни елементи от процеса по видеозаснемане и преклудира възможността за постигане целите на Регламента – защита на личните данни на лицата с други средства?
5. Допуска ли нормата на чл.6 пар.1 б.“д“ от Общия регламент квалифицирането на действията по установяване законосъобразното протичане и преброяване на резултатите от проведени избори като задача от обществен интерес, оправдаваща определена, подчинена на изискването за пропорционалност, намеса по отношение на личните данни на присъстващите в изборните помещения лица, когато същите изпълняват официална, публична, законово регламентирана функция?
6. При утвърдителен отговор на предходният въпрос, допуска ли защитата на личните данни въвеждането на национална регулаторна забрана за събиране и обработване на лични данни, ограничаваща възможността да се извършват съпътстващи дейности по видео заснемане на материали, обекти и предмети, които не съдържат лични данни, когато е налице потенциална възможност в процеса по ведозаснемане да бъдат събрани и лични данни,чрез видеозаснемане на присъстващи в помещението лица, изпълняващи дейност в обществен интерес в съответният момент?
В решението на СЕС се отбелязва, че Член 2, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/КО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че обработването на лични данни при провеждане на избори в дадена държава членка не е изключено от приложното поле на регламента. Член 6, параграф 1, буква д) и член 58 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби допускат компетентните органи на дадена държава членка да приемат административен акт, с който се ограничава или евентуално се забранява видеозаснемането при преброяването на изборните резултати в изборните помещения по време на избори в тази държава членка.
