Румен Петков, в качеството му на председател на Общото събрание на Международния институт по сигурност и сътрудничество, участва в XVII Международна конференция за ролята на медиите в борбата с тероризма. Във форума взеха участие представители на различни държави, сред които изтъкнати журналисти, представители на институции, сегашни и бивши ръководители на антитерористичните служби, дипломати.
В анализите бяха изложени мнения по изключително актуални въпроси, като свободата на медиите и защитата, на която могат да разчитат. Особено когато става въпрос за работата на журналистите в критични райони, където има реална заплаха за здравето и живота им.
Стана ясно, че от 2010 година досега няма нито една позиция или конвенция на ООН, нито на ЕС, която да е свързана с борбата и противопоставянето на терора. В световен план днес има повече от 300 дефиниции на понятието „тероризъм“, но продължава да няма ясна идентификация за необходимостта от превенция и противопоставяне на радикализацията, независимо от нейния произход. Бе отчетена изключително отговорната работа на журналистите, тъй като често терористичните организации целят точно да влязат в обектива. И в този смисъл една от големите отговорности на съвременната журналистика е да се прояви особено внимание журналистическата дейност да не се превърне неволно в инструмент на радикалните организации за публично насаждане на страх и пропаганда на развиваната от тях дейност.
Истината, казана от Маргарет Тачър - че тероризмът използва свободата на медиите точно, за да убива свободата, е актуална и днес.
Участниците във форума се обединиха около факта, че свободата на журналистиката и на словото е един от основните инструменти за борба с тероризма. Бе представен обаче катастрофален пример за способността на демократичната общност да защити журналистите в Афганистан. При ескалиране на напрежението там и завземането на Кабул и целия Афганистан от талибаните, в онзи момент на място функционират повече от 110 средства за масова информация, като например, някои от световните медии са представени там с повече от 100 журналисти и сътрудници. В критичния момент международната общност, в това число и браншовите организациите на журналистите, не съумяват да предприемат никакви мерки и не е проявена никаква загриженост – нито от Канада, нито от САЩ, нито от Европа. Великобритания, например, издава визи само за своите щатни сътрудници. Като озадачаващ пример бе представен факта, че Северна Македония е издала 11 визи, но само за журналисти, не и за техните семейства. Така семействата им остават там и са подложени на зловещ терор. След 1 септември, практически е преустановен достъпътдо летището в Кабул и хората, които са били ангажирани със свободното слово и предоставянето на цялостна обективна информация за събитията в Афганистан, остават изцяло под ударите на талибаните. Това е моментът, в който става ясно, че възможността да се защити свободата на словото и обективната журналистика е показала нулева жизнеспособност. Събития, за които и ЕС и ООН продължават да мълчат.
На форума бяха представени институционални приветствия от зам.-председателя на Съвета на федерацията на Русия Константин Косачев, от руския дипломат Мария Захарова, от Евгений Примаков, ръководител на „Россътрудничество“, от директора на Информационния център на ООН Владимир Кузнецов. Събитието продължава и утре, когато във фокус за теми като съвременната система за обучение на професионални журналисти и развитието на регулацията за спиране разпространението на идеологията на тероризма, както и киберпрестъпността като ново международно бойно поле.
