"Перспективни ще бъдат тези партии, които успеят да намерят мостове към диалог и които ще успеят да изведат някакви общи интереси над техния партиен егоизъм. Нещо, което е много трудно, но е дошло време". Това каза пред БНР проф. Ивайло Знеполски, философ, културолог и министър на културата в правителствата на Любен Беров и Ренета Инджова.
Според него се налага усещането, че 30 години след промяната трябва да завърши един цикъл.
"Политиката все повече се превръща в един партиен пазар - кой ще даде повече, за да спечели. Без оглед на това дали рационално се дава, дали се влага в сфери, които могат да ни изведат крачка напред", коментира още той и добави, че
По думите на философа протестите срещу правителството са засилили чувството на неориентираност на широки слоеве от населението, но не може да се говори с термина "народът":
"Народът иска, народът е на площада и т.н. не помагат за демократичното регулиране на ситуацията. Народът е една фикция. Той е суверен само по принцип, но винаги нещата се решават по демократичен начин чрез представителство. Народът управлява чрез представителство. затова нашите усилия трябва да са в парламентът да попаднат подходящи хора с качества, които могат да решават проблемите и които могат да водят конструктивен диалог".
Той подчерта, че наличието на малки, агресивни групи, използващи методи на границата на законността, е голяма опасност за демокрацията:
"Ако се върнем назад в историята, ще видим, че такива групи винаги са играли фатална роля".
В предаването "12+3" проф. Знеполски коментира предстоящите на 4 април парламентарни избори, като акцентира, че хвърлянето на съмнение за нечестни избори и за фалшифицирането им не води до нищо добро за никоя партия, защото тези, които днес говорят, че всичко е фалшиво, утре ще провеждат следващите избори.
"Дано експертите съумеят да се наложат над масовите протести срещу затворените заведения. ... Би било крайно неразумно отварянето им да се използва предизборно, ако здравната обстановка се влошава", смята културологът.
Проф. Знеполски беше категоричен, че програмно правителство не е добър вариант за управлението на страната и го сравни с пауза на изчакване и дебнене на хора, които не се променили политическия си нрав.
Той определи джипката като властови център, свързващ управлението с контрол:
"От една страна показва ангажираност, а от друга показва кой е на кормилото".
