Трите партии, подкрепящи управлението - ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната" и "Демократична България" подготвят амбициозна и широкообхватна програма за работа на парламента през септември.
Основен акцент в нея са законодателни мерки, които страната трябва да предприеме за Шенген, както и законопроектите за ускорено приемане на законите по Плана за възстановяване и устойчивост, срещу които страната може да получи над 1.4 млрд. лв. от Европа, съобщава "Дневник".
Една от най-спорните теми е именно антикорупционната и по-конкретно задачите пред управлението в сектор "Сигурност" - проблемите в службите задълбочават и проблемите в отношенията между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Друг проблемен момент се очертава отново да бъде механизма за назначения в регулатори, агенции и служби, тъй като продължава да няма ясно разписан процес по вземане на тези решения.
Още: Кабинетът отряза ЦИК за параваните: Не е в правомощията ни
Очаква се преди първия работен ден на депутатите, които се завръщат в сградата на Партийния дом на 1 септември, да се проведе лидерска среща, на която да коментират проблемите в "сглобката" и да потвърдят законодателните задачи, пише изданието.
Премиерът акад. Николай Денков изрази очакване народните представители да работят мобилизирано и по ясен график. "Всяка от партиите трябва да си даде сметка, че освен че се конкурира с другите участници в това управление, трябва да пази общите цели, които сме си поставили. Това правителство е съставено, за да могат да бъдат постигнати основните приоритети и да бъдат приети основните закони. За мен това е най-важно. Надявам се то да не бъде пожертвано заради тяснопартийни интереси", изтъкна акад. Денков във вторник.
Местния вот - проблем или решение?
Сред най-сериозните теми на раздор се очаква да се превърнат предстоящите местни избори на 29 октомври. Очакват се сериозни битки между партьорите във властта в почти всички областни градове, като най-сериозна ще бъде и именно битката за столицата.
Още: Партия от управляващото мнозинство се закрива? (СНИМКИ)
Напрежението през двете публични изказвания на Борисов и Петков през уикенда се разглежда от наблюдатели като старт на предизборната кампания, а и в партиите не смятат, че в момента има сериозни проблеми помежду им и реален риск за разваляне на "сглобката". Според депутати от ГЕРБ недоволството на лидера им е "справедливо", но и те определиха изказванията на двамата бивши премиери като "подклаждане на електоратите" пред избори, пише изданието.
Първо, второ, трето
"Има много закони, които трябва да бъдат приети през следващите месец и половина. Това е задача, която парламентарното мнозинство трябва да придвижи в синхрон с правителството. Най-спешен е законът, свързан с антикорупционната комисия, тъй като това е основно условие по пътя към Шенген", заяви още премиерът Денков.
Още в първата седмица на новата парламентарна сесия се очаква в деловодството на Народното събрание да влязат част от законопроектите, свързани с усилията за приемане на страната в Шенген. Според приетия от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС списък със закони по темата с присъединяването на България към Шенген важните реформи са свързани с:
- Законът за мерките срещу изпирането на пари (внесен в деловодството);
- Законът за Българската народна банка (БНБ);
- Законът за приемане на еврото;
- Кодексът са застраховането (вече е приет).
Вторият и третият закони изобщо не са внасяни още, а те се очакват от Министерски съвет. "Очаква се да има готовност да бъде приет от Министерския съвет в края на септември или началото на октомври", посочва ведомството на Асен Василев. За закона за еврото Министерството на финансите пише, че има изготвен проект, като предстои да бъде съгласуван с Европейската комисия и Европейската централна банка.
Още: Напрежение между Петков и Борисов: Нека си вдигне телефона, а не да си говорим през медиите
Срокът, който Министерството на финансите си поставя за приемане от Министерския съвет на закона за еврото, е през ноември или в началото на декември. Тепърва след това предстои обсъждането му в Народното събрание.
Очакванията са нужните законопроекти да бъдат одобрени до средата на септември, тъй като през октомври се очаква събиране на Европейския съвет. Позицията на европарламента, е че България и Румъния трябва да се присъединят към шенгенското пространство до края на 2023 г., но на това досега се противопоставят Австрия и Нидерландия, която е с временно правителство до края на годината и това допълнително намалява шансовете.
Докъде сме с Плана за възстановяване?
По-активна работа следва да има и за Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ). След като получи първия транш от близо 2.7 млрд. лв., България изостава с поне осем месеца за реформите по втория, който е за над 1.4 млрд. лв. Именно промените в антикорупционната комисия са и един от поетите от България ангажименти по ПВУ.
Още: Изненада: Парламентът стартира работа по-рано - ваканцията приключва
Преди седмици министърът на финансите Асен Василев заяви, че очаква до края на септември да бъдат приети всички реформи по втория транш. Причината е и в това, че на средствата се разчита, за да излязат сметките на държавния бюджет.
Задачите пред парламента по плана са немалко. За първи път за обществено обсъждане е публикуван проект на промени в Закона за енергетиката.
Сред останалите ангажименти, поети от България по ПВУ, са:
- да се въведе възможност физически лица, които са в неплатежоспособност, да бъдат обявени в несъстоятелност, или т.нар. закон за личния фалит;
- в Закона за обществени поръчки да се ограничи договарянето на обществени поръчки без обявление или само с една оферта;
- в Закона за биологичното разнообразие да се създадат структури, които да управляват зоните от "Натура 2000".
А какво стана със съдебната реформа?
С нови предложения за промени в Закона за съдебната власт изрично се посочва, че докато не бъде изградена нова единна система за случаен подбор на разследващ съдия (до шест месеца от влизането в сила на закона), следва да се използват настоящите три.
В последния работен ден на парламента преди лятната ваканция ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" и ДПС внесоха проект за промени в конституцията и си поставиха да цел да бъдат факт до края на 2023 г., по който също предстои работа.
За ремонт на Наказателния кодекс заради отнемането на автомобили се обявиха депутати от "Продължаваме промяната - Демократична България", конкретно за текстовете, които предвиждат, ако автомобилът не е личен, да се присъжда неговата равностойност.
Още: Гражданите са глас в пустиня? За депутатите мнението на хората е на последно място (СНИМКИ)
"Никой не казва какво се прави, когато например става дума за фирмен камион, на огромна стойност, заплашва да унищожи целия живот на професионален шофьор. Никой не казва и когато съпрузи имат автомобил, който е в съпружеска имуществена общност, какво правим тогава", коментира пред NOVA депутатът Явор Божанков.
В отговор на журналистически въпрос за реформата в службите за сигурност, министър-председателят Денков е категоричен, че трябва да се обсъди тяхното преструктуриране по начин, който не позволява бели петна в тяхната работа, каквито има в момента. Тази дейност е в правомощията на Народното събрание. По думите на акад. Денков причина за малкото на брой дела срещу корупция и единичните случаи на осъдени за корупция е не липсата на корупция в България, а недостатъчно добрата работа на правосъдната система и службите за сигурност.
