"България преживява втора продължителна политическа криза с дълбоки основи и надеждата, че ще бъде разрешена само от този нов кабинет, е подложена на съмнение. В теорията на частните диференциални уравнения кризата се описва с една разтваряща се спирала, тоест, нанасят се поражения, които непрекъснато се увеличават, това става все по-неовладяемо. Това е българската криза".
Това каза по БНР Иван Костов, премиер на България от 1997-а до 2001-а.
Когато девалвацията на думите се прави от овластените институции, вместо да се овладее риск, се прави опит да се овладее криза и се правят трагични грешки, смята той.
"Това е причината да се наложи мораториума върху цената на електроенергията. Разликата между управление на рискове и овладяване на кризите е фундаментална. Рискът е вероятностна опасност, която може да бъде предотвратена и управляема. Кризата е случила се опасност. Кризата, за разлика от рисковете, е неуправляем процес, тя се овладява - възстановява се управляемостта чрез сложни процеси на идентификация на пораженията и тяхното неутрализиране, чрез идентификация на рисковете. Кризата се овладява чрез закриване и преструктуриране на цели части на системата, чрез стратегическо прегрупиране, отказ от цели, преориентация. От тази гледна точка у нас можем да говорим за криза в политическата и в институционалната система на държавата".
Според него здравеопазването е друга система в криза, защото не може да спре свръхсмъртността.
"Най-страшното е, че броят на населението намалява с по-високи темпове, отколкото в една обикновена ситуация. Спадът на населението е един неудържим процес. Всички институции не изпълняват задължението си към българското здравеопазване. Регулаторните органи стоят над изпълнителната власт и над законодателната власт по отношение на функциите, които изпълняват, и дълга, който имат към обществото. Законодателната власт влезе брутално в правомощията на тези институции. Пораженията могат да се окажат много тежки".
За бившия премиер ние вече сме общество на страха, "но целият свят се люшка между крайните си страхове и това ги прави особено чувствително към рисковете".
"Когато политиците са толкова уплашени, че не могат да погледнат ценовия риск в очите, те го наричат криза, за да оправдаят собственото си безсилие. Така работи системата на преувеличение на опасностите".
Начин за справяне с криза е като концентрираш власт, но това не е най-добрият начин, особено ако тази концентрация се обърне с обратен знак, допълни още Костов.
"Другият начин е децентрализация на властта, когато всеки поеме собствената си отговорност. Така демократичните системи се справят с кризи. В България се поема по първия стереотип".
Той е категоричен, че в момента няма криза на цените.
"Криза има, когато пазарът се опустоши, когато няма стоки, когато цените до такава степен изкривяват търсенето и предлагането, че се появяват огромни стокови дефицити, когато рухва пазарът. Това е ценова криза и сме го преживели през 1990 и 1996-1997 година. Сега имаме динамика на цените".
По темата за Република Северна Македония мнението му е, че позицията на България не е наш проблем:
"Европа не може да защити ценностите, които прокламира, например - мултикултурализма".