Вече 7 дни властта срамно мълчи за недопустимата провокация от страна на Русия към независима република България.
Това се казва в позиция на Демократи за силна България по повод недоволството на руския патриарх Кирил, че България отдава недопустима благодарност на други народи за приноса им в Освобожодението.
Патриаршеското назидание засега се отминава с мълчание от домакините в лицето на президента и БПЦ, смятат от ДСБ.
Публикуваме пълния текст на позицията:
Седем дни българските граждани очакваха българските институции да защитят публично българското достойнство и независимост. Вместо това станахме свидетели на пълна липса на реакция от стана на правителството. Дори по-тревожно и скандално - виждаме как председател на парламентарна група от управляващото мнозинство, от така наречените „патриоти“, заличава достойнството на българите и българската история.
България отбеляза тържествено 140-годишнината от своето освобождение от Османско владичество. Това стана на националния празник на страната 3 март – историческа дата, считана за начало на ново летоброене във вековната историята на българската държавност. По тази причина днешна България и българската нация всяка година отбелязват по подобаващ начин с възпоменателни тържества 3 март - събитието, довело до увенчаване с успех дълголетната национално - освободителна борба. Особено на кръгли годишнини от него, каквато е сегашната 140-годишнина, изразяваме признателност към нашите национални герои и към войниците и офицерските чинове от армията на Руската империя, в чиито редове за свободата на България са се сражавали и са отдали живота си освен руснаци и представители на много други народи в тогавашната империя. По традиция тези исторически факти се обявяват по установения церемониален ред от българските държавници. Така беше и тази година.
Различното от други години дойде от претенцията на официален гост от чужда държава – руския патриарх Кирил. Оставяме настрана въпроса, че домакините му оказаха чест в лицето на президентската институция и правителството като на държавник, която по протокол не се следва, защото не притежава такъв ранг.
От видеозапис, публикуван на официалната страница на РПЦ станахме свидетели на тази претенция. С назидателен и неприемлив тон на среща в сградата на Президентството на България и пред лицето на държавния глава, патриарх Кирил изразява негодувание под формата на нападки към българските държавни институции относно прочита им на събитията от 1877-78 година. Лишеното от основание изявление на патриарх Кирил веднага бе последвано от обидна антибългарска медийна реакция по една от гледаните руски телевизии, с участието и на представители, близки до Кремъл.
Патриаршеското назидание засега се отминава с мълчание от домакините в лицето на президента и БПЦ. В Народното събрание и в медиите имаше някакъв отзвук, правят се коментари за скандала, но по жалък партизански и недостоен начин, с изключение на някои по-обективни и обосновани позиции и отделни публикации, заслужаващи внимание и одобрение.
Случилото се, меко казано, е твърде обидно за европейска България, за независимата държава България, за нацията ни. Защото тази претенция да четем историята си, както някога освободителката ни я е написала, не е случайна. Да, вярно е, че това е гледната точка на имперското мислене на 19 век. И бихме оставили нещата, с махване на ръка, в 19 век. Но тази претенция засяга не просто отдаването на почит и уважение към Руската империя за дадените от нея жертви. Почит и уважение младата българска държава и българите са отдавали и отдават. Историците знаят, че малка България буквално е заплатила и разходите на империята във войната й с Турция. В знак на признателност е издигнала стотици паметници на жертвите, на самия император.
Претенцията е за друго, освободителите черпят легитимност от историческия факт на освобождението и смятат, че тяхно право е да направляват и да чертаят пътя, по който да се развива българската държава. Тази претенция на управляващите кръгове в Русия, а по-късно и в СССР, продължават и до днес. И за съжаление тя е успявала. Всички опити на българските управляващи и българското общество да отхвърлят подобно задушаващо покровителство са окачествявани и се окачествяват като предателство към освободителите.
От ден първи на третата българска държава - с груб диктат, с подмолни намеси във вътрешните дела, Русия детронира първия княз, сваля и качва правителства. За целта си създава преден пост в лицето на т. нар. русофили. Това „сляпо оръдие на руската завоевателна политика на Балканите“, отваря през годините перманентна буквално братоубийствена война с много жертви.
България има нужда от осветляване на всички факти и обстоятелства за ролята на Русия в драматичната й история в продължение на повече от век и половина, защото има ненаписани страници още отпреди Освобождението. И ако това се определя като пренаписване на историята ни, то е не само оправдано и необходимо, но и задължително. Трябва да се изучава и знае истинската ни история, извън чужди клишета и идеологеми.
Недипломатични изказвания, като изказването на руския патриарх, не са случайни и не са буря в чаша вода, както ги омаловажат някои. Защото те са брънка част от стратегия, засягаща европейския избор на България, бъдещето на страната.
Днешната българска политика не може да бъде обяснявана с неоснователни и лековати внушения, правени дори от историци, за „големия брат“ в миналото, и сега. Т.е. внушение, че България не е имала и не може да има своя политика на суверенна държава и едва ли не трябва да се примирим с такова разбиране.
Нашият призив е – дошло е време да узреем и да следваме своя си избор, своя си интерес на европейска нация с хилядолетна история. Да отхвърлим като чуждо тяло всеки, който служи на чужди политически, геостратегически, икономически и други, различни от българските интереси. Често се самообвиняваме, че нямаме национален идеал. Вярното е може би, че нямаме обединяващ възможно най-голямо мнозинство от нацията национален идеал.
Нашaта убедена позиция е, че можем да имаме бъдеще на демократична, силна правова държава, следвайки завещанието на Апостола, с неговия идеал „да бъдем равни с другите европейски народи“. Ние вече сме сред тях. Въпросът е доколко влагаме всичките си усилия като нация да бъдем „равни“, отговорни, последователни и открити, с нашите европейски и евроатлантически съюзници. Този въпрос засега, за съжаление, няма нито еднозначен, нито категоричен положителен отговор.
От ДСБ настояваме:
- Българският президент, българското правителство и българският парламент официално и публично да осъдят остро опита за подмяна на историята на независимата българска република;
- Премиерът на Република България ясно да се разграничи от антибългарското и антиевропейско говорене на коалиционния си партньор Волен Сидеров;
- Председателят на парламентарната група на „Обединени патриоти“ публично да се извини на българските граждани за нанесената обида.
Ние, Демократи за силна България, заявяваме, че винаги и преди всичко, ще работим само за българския интерес и достойнство. За да бъде силна България в обединена Европа
