След над 3-часови дебати народните представители отхвърлиха предложението за провеждане на национален референдум за изборните правила. Референдумът поставяше три въпроса - за задължително, мажоритарно и електронно гласуване.
Официалната формулировка беше: „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно? Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми? Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?”.
Парламентът отхвърли предложението с 88 гласа "за" референдума, 71 против и 26 въздържали се. Гласуваха 185 народни представители.
По време на гласуването депутатите от "Атака" не бяха в пленарната зала. От ДПС всички гласуваха против, от Коалиция за България един депутат гласува със "за", от ГЕРБ също всички бяха "за", "за" беше и един от независимите народни представители.
Въпреки, че на практика подкрепящите референдума бяха повече от тези, които не го подкрепиха, предложението не беше прието, защото съгласно чл. 66, ал. 1 от Правилника за работа на Народното събрание за него трябва да гласуват повече от половината от присъстващите народни представители. В конкретния случай това означава, че за приемане на предложението бяха нужни 93 гласа.
Преди това депутатите отхвърлиха вариант за разделно гласуване на трите въпроса и затова гласуването беше анблок.
НС гласува и отхвърли и редакция на въпроса за референдума, предложена от депутата от КБ Янаки Стоилов.
Редакцията на въпроса беше: "Подкрепяте ли въвеждане на задължително гласуване за избори за българските граждани, живеещи на територията на България, последвано от налагане на санкция при неговото неоправдано неупражняване.
Отхвърлена беше и редакция, предложена от Цецка Цачева, която предвиждаше като инициатор на референдума да бъде посочен освен Инициативния комитет, и президентът Росен Плевнелиев.
