В момента наблюдаваме сериозно покачване на цените на почти всички стоки и услуги от заобикалящата ни среда и нашето ежедневие. Очертавам основните причини за това поскъпване и левите решения за всяка една от тях в четири групи:
цените в енергетиката;
цикълът на доставките;
промяната в собствеността при основните доставчици на суровини;
очакванията за висока инфлация.
На първо място се нарежда безпрецедентното поскъпване на цените на електроенергията в цяла Европа.
Цената на природния газ е почти тройна в сравнение с нивата от месец март тази година. Цените на емисиите се повишават, а алтернативните източници на енергия към момента не са достатъчни като обем и технологични несъвършенства, за да компенсират тези трусове в енергийния сектор.
Зеленият преход се случва, но той трябва да бъде добре планиран и предвидим, а не да е за сметка на определена група хора, регион или държава членка. Пренастройването на системите има социално-икономически измерения и затова говорим за „справедлив преход“. Това не е клише. Необходими са съвместни усилия - на ЕС и на държавите членки, за да се преведат икономиките и гражданите през тези процеси по възможно най-щадящ и плавен начин. Редица леви правителства в Европа предприеха бързи мерки, чрез които да се окаже помощ на домакинствата и бизнеса. В Испания, правителството ще предприеме намаляване данъка върху електроенергията от 5,1% на 0,5 %, който централното правителство е преотстъпило на автономните региони. Това се случва след като вече ДДС върху енергията беше намален от 21% на 10%. Усещането за шок може да бъде преодоляно чрез преки субсидии срещу увеличаването цената на енергията, намаляване на ДДС и акциз на енергоносителите и субсидиране на определено количество енергия за всяко домакинство – за България това е ключово, защото сме на първо място в ЕС по „енергийна бедност“.
Устремени към Зелената сделка, не бива да пренебрегваме цикличността на високото потребление на електроенергия от европейските граждани и бизнеса. Не може да си позволим да затворим ядрените мощности, въглищните централи и да се откажем от всички полезни изкопаеми едновременно.
Ядрената енергия вече е класифицирана като зелена и устойчива и е съществена и значима част от европейския енергиен микс. България трябва да инвестира в изграждането на нови ядрени мощности. Плановото затваряне на въглищните централи в рамките на следващите 20 години вече започва, остава само и България да представи своя план и решение за срок за функциониране на въглищните централи. Липсата на редовно правителство и нормално функциониращ парламент не позволяват, вече повече от половин година, да се търси политическо разбирателство и общо виждане за бъдещето на българската енергетика. Проблемите в сектора са пренебрегвани и решавани „на парче“ в последното десетилетие. Ключовият въпрос пред нас е – как и с какво ще заменим въглищните мощности, за да гарантираме защита на работещите в региона и достатъчно производство на енергия от „ново поколение“. Първата стъпка към решаването на този проблем е именно поставянето на правилните въпроси – не дали, а как ще се случи този преход в България.
И накрая, какво правим с природния газ? Използваме го като преходно гориво в рамките на следващите 10 години, след което го заменяме с водород. Това е възможно, но нека гледаме практично и реалистично – зелената водородната технология се развива и разработва, но нямаме сигурност кога точно тя ще бъде достъпна. Природният газ е преходно решение с неясен срок за временното му използване. Ако погледнем към инвестициите от страна на Германия в тази посока, става ясно, че преходността е субективно измерение.
Разбира се, продължава да се инвестира активно и да се разработват високотехнологични възобновяеми източници на енергия, които несъмнено са нашето енергийно бъдеще. Но енергийното настояще трябва да бъде ясно планирано. Доставките на природен газ от Русия поскъпват, защото европейските пазари вече не са единственият и едва ли са и най-големият потребител на тази суровина. Азия става все по-голям пазар за тази суровина и се конкурира с европейските потребители. Тук е моментът, в който трябва да отбележим ключовата значимост на общоевропейска енергийна политика. Да, такава има, но тя е обърната към бъдещето, а не към настоящето. Дали цената на природния газ нямаше да по-конкурентна, ако се договаряше от ЕС, а не от всяка държава поотделно?
Втората причина за всеобщото поскъпване на цените е нарушената динамика в доставките в общоевропейски и световен мащаб.
Може ли един кораб, заседнал в Суецкия канал за 6 дни през март месец тази година, все още да дава отражение на веригата на доставки в Европа? Да, може. Причината, разбира се, не е само една. През изминалите 18 месеца производствата спираха или редуцираха своята работа в различно време и в различен мащаб. Когато икономическата симбиоза от доставка на суровини, производство и постоянно нарастващо потребление, се наруши, последствията са дългосрочни. Връщането към нормалните нива на икономическа активност ще отнеме повече време от предвиденото. Оказа се, че част от доставчиците вече не са на пазара или техните доставки се движат със сериозно закъснение. Проблемът тук всъщност идва и от завишеното потребление, което създава предпоставки за повишаване на цените. Крайните потребители, които поради здравната криза и рестрикциите до голяма степен липсваха от равномерната пазарна активност за близо 10 -12 месеца, сега се завърнаха.
Третата ключова причина за повишението на цените е пряко свързана с втората. Но тук вече не говорим за общи нарушения на доставките, а за смяна на собствеността при ключови доставчици на суровини.
Оказва се, че азиатските държави по-рано и по-бързо са излезли от икономическата криза, предизвикана от COVID-19. Тези различни темпове на възстановяване между Азия и Запада, всъщност предоставиха интересна възможност на азиатски инвеститори да разгърнат своето влияние и в други международни компания. Процесът сам по себе си концентрира зависимостта на много производства от доставчици с „нови собственици“, с определена географска концентрация. Това позволи поддържането на по-високи цени на суровините, което рефлектира в крайната себестойност на произведените стоки. Също така има и завишено търсене на суровини от производители и потребители в тези държави.
На четвърто място, като причина за покачването на цените бих определила очакванията за висока инфлация.
Инфлация в Европа в момента има, но тя като цяло е в рамките на здравословния минимум – между 2% и 4%. Инфлацията (теоретично около 2% и спрямо паричната политика на Европейската централна банка) е нужна на икономиката, за да поддържа една конкурента среда на пазара. Тези нива на инфлация, от една страна, са индикация за нарастваща производителност, а от друга - ясна индикация за инвеститорите относно нуждата от допълнителни инвестиции. В ЕС от близо едно десетилетие не говорим за инфлация, но нека не се подвеждаме, че тя е нещо лошо, когато е в нормалните си стойности (около 2%). Още повече, че в настоящата ситуация тя е породена главно от процеси, свързани с възстановяването на икономиката.
Настоящата инфлация в ЕС като цяло няма да надвиши 4% и е временно явление за следващите 12 месеца. Да, във Великобритания и САЩ вероятно нивата ще са по-високи, но там говорим за различна парична политика, която определя и различните нива на инфлация. В еврозоната такъв риск няма. България е пряк „вносител“ на паричната политика на еврозоната поради наличието на валутен борд, т.е. и ние сме защитени от спекулативни инфлационни флуктуации. Инфлацията е по-скоро следствие, а не причина, за завишените цени на стоките. Движението на цените нагоре е следствие на посочените по-горе три ключови причини. За сега не трябва да се притесняваме от инфлационен цикъл (за хиперинфлация няма никакъв риск), ако се подходи отговорно спрямо изброените по-горе три причини.
В заключение, оказва се причините за нарастването на цените са по-скоро логистични, а не толкова икономически.
Това означава само едно – те могат лесно да се разрешат. Как? Първо, общоевропейска енергийна политика с цел договаряне на адекватни цени за дългосрочни доставки на природен газ за целия Съюз. Второ, умерено намаляване на изкуствено завишеното потребление на всякакви стоки и услуги, за да се даде възможност икономическите активности и производства да влязат в нормален ритъм. Трето, контрол върху спекулата на цените на ключови суровини. А инфлацията – в тези граници не е проблем.
Този анализ може би звучи прекалено оптимистично, но ключовите процеси в икономиката се водят и влияят именно от възприятието. Паниката е лош съветник. А прагматичните решения често ни се струват прекалено очевидни, но дали точно те няма да ни „спасят“ и този път!?
