Изменението на конституцията не е обичаен акт на Народното събрание, а действие, което засяга устоите на държавата", каза председателят на конституционната комисия Радомир Чолаков по време на обсъждането на измененията в основния закон от ресорната комисия.
Стана ясно, че по време на заседанието ще бъдат представени на парламента мненията и съображенията на науката и институциите. В края на заседанието комисията може да препоръча на Народното събрание да разгледа измененията, но няма да излиза с крайно решение.
Според Чолаков не трябва да се гледа кое е "добро за нас" в момента, а за тези, които след 10-20 години ще дойдати каква държава ще "искаме да им оставим".
"Дали това ще е една по-добре организирана, по-справедлива и по-ефективна държава, или ще тласнем Третата българска държава по пътя на Втората българска държава, като хлабав спор от уж еднородни, но свободни феодални княжества, някогашни институции на залязваща държавност, понякога конукираращи се, а понякога договарящи се с външни сили", предупреди Чолаков.
Припомняме, че измененията бяха внесени на 28 юли от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. ОЩЕ: Пленумът на ВСС с извънредно заседание заради конституционните промени
Нека си припомним конституционните изменения
Основата на конституционните изменения е съдебната реформа. Предлага се разделяне на ВСС на два отделни органа, като съдебният съвет да остане административен и кадрови орган единствено за съдиите. Предлага се създаване на прокурорски съвет като такъв за прокурорите и следователите.
Част от промените касаят и главния прокурор. Идеята е той да се избира само веднъж за петгодишен мандат. Целта на промените е още функциите на прокуратурата да се съсредоточат в наказателното правораздаване и да се ограничат правомощията на главния прокурор. ОЩЕ: Обединихме се с ДПС: За съдебна реформа и 24 май през Конституцията (ВИДЕО)
За първи път се предлага индивидуална конституционна жалба, т.е. всеки един български гражданин пряко да може да се обърне към Конституционния съд.
Друга част от промените касаят статута на служебното правителство, като се предлага президентът да посочи един измежду трима души за кандидат за премиер - председателя на парламента, гуверньора на БНБ и председателя на Върховния касационен съд (ВКС), и по предложение на този кандидат за служебен министър-председател да се сформира служебно правителство. ОЩЕ: Конституционните промени влизат на комисия
