Няма ефективна наказателна реакция при корупционни престъпления, в които са замесени висши държавни служители в България. Това е един от основните изводи в доклада на Групата на държавите, борещи се с корупцията (GRECO) към Съвета на Европа.
В обширния документ, приет на 92-ото пленарно заседание на Съвета в края на 2022 г., се посочва, че висшите държавни служители у нас не са обект на подходяща рамка за почтеност. За тях не се прилага етичен кодекс, не се повишава осведомеността по въпросите на почтеността и не е създаден механизъм за поверително консултиране по етични въпроси. Освен това GRECO призовава за повече прозрачност по отношение на условията на работа на държавните служители, включително тяхното възнаграждение, евентуални допълнителни дейности и други.
В доклада се изтъква и липсата на правила и прозрачност по отношение на взаимодействието с лобисти, които се стремят да влияят на правителствените политики. GRECO е загрижена и за неефективната проверка на декларациите за интереси и имущество на висшите служители. Според Групата - наказателният процес в България трябва да бъде подобрен, включително чрез премахване на процедурните пречки пред разследванията и предвиждане на адекватни санкции.
GRECO е антикорупционна мониторингова организация, която следи за съответствието на законодателството в държавите, членуващи в нея, с антикорупционните инструменти на Съвета на Европа. България е част от GRECO от 1991 г. и досега е била оценявана четири пъти - през 2001, 2004, 2009 и 2014 г.
Липсата на присъди не се дължи на закриването на спецправосъдието
В доклада на GRECO се посочва, че липсата на присъди за корупция по високите етажи на властта не се дължи на закриването на специализирания съд и специализираната прокуратура, както постоянно твърди главният прокурор Иван Гешев.
Групата към Съвета на Европа е останала със силно впечатление, че причините се коренят „в по-малка степен на архитектурата на съответните прокурорски служби и в по-голяма на прекалено сложните предварителни условия, наложени от прокуратурата на разследващите органи и очевидната липса на решимост за извършване на пълноценни разследвания и завеждане на дела в съда“. Отбелязано е още, че има „неправомерно влияние върху и в рамките на прокуратурата“.
Дават се примери за проверки за корупция, при които са събрани данни, но до наказателно разследване така и не се е стигнало. Това често се е случвало по „формалистични причини“. Имало е и данни за пропуски при събиране на доказателства.
В доклада пише, че представители на GRECO са провели редица срещи у нас. Те цитират представители на президентската администрация, които казват, че антикорупционните реформи трябва да са насочени към прокуратурата.
Спомената е и стъпката към реформа на антикорупционната комисия КПКОНПИ по време на кабинета „Петков“. За КПКОНПИ пише, че тя проверява декларираното от хората на висши длъжности имущество, но често тези проверки са формални.
"Представителите на Комисията потвърдиха, че макар Комисията да може да извършва проверки на място, това рядко се е случвало на практика, тъй като техните ресурси и методи на работа позволяват преди всичко провеждането на документни проверки относно разликите и несъответствията между предишни и новоподадени декларации. Освен това не беше налична изчерпателна статистическа информация относно декларациите, подадени от лицата, заемащи висши длъжности и проверени от упълномощените органи. Като цяло настоящата система не позволява ефективен надзор върху доходите, имуществото и интересите на лицата, заемащи висши длъжности, за да се гарантира прозрачност и отчетност пред обществеността", пише в доклада на GRECO.
Президент и правителство
Изхождайки от информацията, предоставена от властите в България, потвърдена в хода на посещението от различни събеседници от GRECO, групата отбелязва, че президентът има "процедурни/церемониални функции и няма активно участие в изпълнението на правителствените функции като част от изпълнителната власт". Тази оценка е направена в контекста на серията служебни правителства, които Румен Радев назначи през последните две години.
Той няма конкретна законодателна инициатива в парламента и всъщност неговите изпълнителни решения се основават или на предложения, или се нуждаят от одобрението на министър-председателя, на съответния министър или на Народното събрание. Президентът, също така, няма политически кабинет - секретарите на президентската администрация принадлежат към специална администрация, която го подпомага при изпълнението на задълженията му и не попадат в определението за лица, заемащи висши държавни длъжности. Президентските укази са предимно правни актове с единно приложение, които изтичат при прилагането им. В резултат на това GRECO заключава, че длъжността Президент на Република България не попада в категорията „Лица, заемащи висши държавни длъжности“. Това обаче не важи за членовете на правителството.
Докладът установява, че политиците по върховете на властта често са пропуснати от правилата. За тях не важи етичният кодекс, а имуществените им декларации се проверяват само по документите, съдържащи се в наличните бази данни. GRECO посочва, че няма правила за общуване с лобисти и други страни, влияещи на правителствените политики и че няма прозрачност за хората, които съветват държавния елит и за тяхната отговорност. Експертите отбелязват, че няма система за проверка на почтеността на служителите в администрацията, заемащи позиции с висок корупционен риск. Висшите постове са изключени от етичния кодекс за поведението на централната администрация, приет през 2020 г.
"Предвид мащаба на проблема с корупцията в България, и необходимостта от повишаване на прозрачността и отчетността в централното управление, липсата на приложими правила за поведение за лицата, заемащи висши държавни длъжности, е сериозен недостатък, който следва да бъде разгледан приоритетно", пише в препоръките на документа.
Корупция в полицията
Освен това GRECO подчертава необходимостта от засилване на оперативната независимост на полицията от политическо влияние. Призовава се за цялостно картографиране на корупционните рискове в различните полицейски структури и за въвеждане на специална антикорупционна стратегия. Изтъква се, че е необходим етичен кодекс за полицията, който да обхваща всички съответни въпроси, свързани с почтеността, в един документ (напр. конфликти на интереси, подаръци, контакти с трети страни, външни дейности, работа с поверителна информация). Въпроси като спонсорирането на полицията трябва да бъдат подробно регламентирани.
GRECO също така призовава властите да гарантират, че процедурите за набиране и повишаване в полицията са достатъчно прозрачни и се основават на заслуги, както и за по-голямо представителство на жените на всички нива в полицията. Необходимо е да се въведе задължение за докладване на нарушения, свързани с интегритета в полицията, както и цялостно законодателство, което да гарантира ефективна защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения.
"Забелязва се също, че министърът на вътрешните работи има широки правомощия над полицията и че ръководството на полицията е в пряко йерархично подчинение на министъра. Въпреки че полицията очевидно е орган на изпълнителната власт, все пак е важно да се направи организационно разграничение между министерството, което отговаря за полицията, и функциите на полицията. Ясното изразяване на принципа на оперативна независимост на полицията в отделни случаи е от първостепенно значение", пише в доклада.
В България няма система за регистриране на получените подаръци от чиновници или полицаи, се казва в доклада. Законодателството третира единствено облагите във връзка с изпълнение на службата.
"Не са въведени правила за регистриране на получените подаръци без връзка с изпълнението на служебните задължения и следователно такива случаи не се декларират и регистрират. Тази ситуация е очевидно незадоволителна, освен ако няма пълна забрана за получаване на подаръци", пише още за МВР.
Свобода на медиите
Отбелязано е, че журналистите, които отразяват корупцията и организираната престъпност, често са обект на негативни кампании, заплахи и физически нападения. Според GRECO няма последващи „адекватни правни и политически отговори от страна на властите“.
Друг акцент е, че според групата в Съвета на Европа „мащабите на проблема с корупцията в България не се отразяват адекватно в медиите“. Според GRECO политическата принадлежност на Съвета за електронни медии (СЕМ) е проблем, защото влияе отрицателно върху редакционната независимост на обществените медии. „Независимостта на частните медии е застрашена от интересите на техните собственици“, добавят авторите на доклада.
Препоръки
В доклада на GRECO се изброяват общо 27 препоръки към българските власти. Част от тях са към министерските съветници, които са част от политическите кабинети във всяко ведомство. От организацията отбелязват, че правителството е инструктирало всички министерства да обявят съветниците си, но не е ясно дали това изискване се спазва. Също така няма достатъчно публичност за получаваните от тях заплати. Затова GRECO препоръчва тази информация да бъде публична и достъпна онлайн.
Освен това съветниците трябва да бъдат предварително проучвани за несъвместимост с длъжността. Посочва се, че такава инициатива е имало преди съставянето на правителството на Кирил Петков, но тя е била записана само в споразумение между политическите партии.
Препоръчва се да се въведат всеобхватни правила за етично поведение и почтеност за държавния елит и за техния съветнически апарат, да се публикуват имената на съветниците на премиера и другите дейности, които извършват.
Препоръките на антикорупционния орган на Съвета на Европа не са задължителни, но подобно на тези на Венецианската комисия са силно препоръчителни.
Изпълнението на препоръките, отправени към България, ще бъде оценено от GRECO през 2024 г. в рамките на нейната процедура за съответствие.
