Какво би било управлението на България, ако няма купен, корпоративен и вот под натиск? Отговор на този въпрос потърси неправителствената организация Антикорупционен фонд в специален анализ* относно проведените на 4 април, 2021 година редовни парламентарни избори. Анализът е направен по проект "Нарушена легитимност: контролираният и купен вот в България, размер и влияние"**.
На изборите от 4 април, 2021 година, най-много рискови секции има в Кърджалийския избирателен район – между 31 и 41%. Цели 29% от гласовете в района са подадени в рискови секции.
Висок дял на гласувалите в секции в риск има и в избирателните райони на Монтана (14 до 22%), Пазарджик (14 до 22%), Сливен (16 до 22%), Търговище (15 до 21%), Разград (16 до 20%), Шумен (15 до 20%) и Враца (15 до 20%).
На ниво общини, най-много са гласувалите в рискови секции в общините Кирково (от 59% до 75,4%), Криводол (51,8%), Павел баня (от 50,4% до 70,9%), Септември (от 61,2% до 76,1%)и Тервел (от 61,5% до 83,9%).
С най-голям дял от размера на контролирания и купен вот общо в цялата страна е Бургаският избирателен район. На него се падат 8% от всички гласове в риск в страната. На второ място е Кърджалийският със 7 %, следват Пазарджишкият и Благоевградският с по 6% и Старозагорският с 5%.
На парламентарните избори през април 2021 г. ГЕРБ и ДПС си разделят значителна част от подадените гласове в рискови секции, според анализа.
31% от гласовете в тези секции отиват при ГЕРБ, а 30% са подадени за ДПС. 12% от вота, подаден в рискови секции, е за БСП, а 7% за "Има такъв народ". За сравнение, на парламентарния вот през 2017 г. ДПС взима най-висок процент в рисковите секции - 26%. Тогава ГЕРБ получава 24% от рисковия вот, а БСП 19%.
Най-голяма тежест на гласовете от рискови секции имат тези, подадени за ДПС – 27% от всички, които движението е спечелило. На второ място с 13% от всички гласове, подадени за тях, излиза създадената от Цветан Цветанов "Републиканци за България". ГЕРБ е на трето място - 11% от гласовете им са подадени в рискови секции. При БСП става дума за 7% от всички подадени гласове.
От Антикорупционния фонд съобщиха, че всички данни от анализа са предадени на МВР.
* Анализът е базиран и на вече натрупани данни за "избирателни секции в риск” всички проведени парламентарни и местни избори в периода 2013 – 2019 година. Основата обаче са всички публикувани от ЦИК данни за парламентарните избори от 4 април, 2021 година.
Какво значи "секция в риск" – нетипично висока избирателна активност в дадена секция спрямо активността като цяло в общината, нетипично висок резултат на победителя спрямо резултатите му като цяло в общината, висок дял на недействителни бюлетини. Има и друг модел за определение – сравнение между избирателната активност на предишните и настоящите парламентарни избори, както и сравнение какви са били предпочитанията преди 4 години и сега. Ясно е, че е подозрително през 2017 година някой да е спечелил с голям аванс, а сега да има много нисък резултат или дори никой да не е гласувал за него, уточни Мария Карайотова, старши анализатор по проекта и доктор по криминология.
** Проект "Нарушена легитимност: контролираният и купен вот в България, размер и влияние" се изпълнява от фондация "Антикорупционен фонд" с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2014–2021 г. в общ размер 9 990 евро.
Основната цел на проекта е да подобри обществения дебат в българското общество за размера и влиянието на купения и контролирания вот върху изборните резултати и да идентифицира рискови секции в помощ на правоохранителните органи в усилията им да противодействат на купуването на гласове.
