Васил Василев е директор на драматично-кукления театър „Иван Радоев“ в Плевен от 2016 година. Преди това е директор на драматичния театър в Ловеч, а от юни 2013 г. до август 2014 г. е зам.-министър на културата. Actualno.com го потърси заради провокативния начин, по който посрещнаха зрителите за първо преставление след кризата. На празните места, на които според заповедта на здравния министър не трябва да има хора, са поставени портретите на известни личности – Путин, Тръмп, Борисов, Меркел, Макрон, Урсула фон дер Лайен, ген. Мутафчийски, проф. Кантарджиев и др. и др. Атрактивните снимки се пресподеляха в социалните мрежи заедно със закачките по адрес на някои от портретите.
Г-н Василев, как организирахте новия театрален сезон, през какво премина екипът Ви?
През една дълга почивка, отдих и по-скоро преоценка на нещата, които не се случиха. Дълго чакан рестарт на сезона. Хубавото беше, че всички са живи и здрави. Слава Богу, дано това изпитание остане зад гърба ни. Започваме с 15 дена и 15 представления. Това са почти всички представления от репертоара на театъра, които ще бъдат изиграни до края на месеца - детски представления, камерни, в големия салон. Започнахме с провокация на нашите зрители. Вчера имахме две представления, които по първоначални планове бяха за откритата сцена, но времето ни изненада и решихме да не рискуваме. Те бяха с "вход свободен" за най-малките ни зрители и съответно за възрастните почитатели на театралното изкуство. Това беше първият подарък за плевенчани след завръщането ни отново на сцена.
Как ги посрещнахте?
Любезно, гостоприемно.
/Васил Василев/
И с изненада обаче - необичайни потрети на свободните места?
Портретите са нормални. Просто спазихме всички мерки и изисквания за отстояние, които новото време ни наложи. Снимките са на всички европейски и някои от световните лидери, включително на ръководителите на Световната здравна организация, част от националния ни оперативен щаб. Все пак това са хората, които така или иначе водиха битката и продължават да я водят. На практика плевенчани влязоха в нашия салон с реалността, с новото време, което в момента ни обкръжава.
Кои представления сте подготвили?
За днес е „Грозното патенце“ на Х.Кр. Андерсен и режисьор Дарина Гълъбова. Остават „Страшният съд“ с режисьор Лилия Абаджиева, „Серьожа е много тъп“ от Дмитрий Данилов, „Един мъж и една жена“- с режисьор Анастас Попдимитров, „Аспарух“ с автор и режисьор Ованес Торосян, „Рейс“ на режисьора Здравко Митков със специалното участие на Мартина Вачкова и Тончо Токмакчиев, „Вишнева градина“ – спектакъл на Василий Сенин (Русия), „Човекът от Подолск“ от Дмитрий Данилов, „Harlem Shake“ – авторски спектакъл на Ованес Торосян, „Боинг Боинг“ от Марк Камолети. Вчера бяха „Господа, другари, pichove и дами“ и „Франклин“. Това са най-играните ни представления. Интересното, което направихме като провокация, е, че ние този месец стартираме според новата заповед, която е с 50% пълняемост на залата. Ние обаче играем в момента на 30% от залите, със 70% намаление на цената на билета за зрителите и със 100% всеотдайност. Оказа се, че в последно време ние се занимаваме само с цифри и математика. Последните няколко месеца точно с това ни занимаваха - колко, къде, що.
В такъв случай колко процента е изкуството в плевенския театър и колко - математика?
Изкуството ни е 100%. Математиката не ни краде от капацитета. На сто процента сме всеотдайни към това, което правим. Неслучайно посрещнахме по необичаен начин зрителите - с методите на театралното изкуство.
Сякаш с тези портрети се създава илюзия за пълна зала?
Мотото на този пърформанс, или инсталация да я наречем, беше "Заедно на театър". То е изписано на всяка една от снимките. По този начин направихме жест към зрителите - да се чувстват по-уютно.
Вероятно им е било и забавно?
Да, те влизаха с въодушевление. Самите портрети отделно от това създадоха едно друго настроение. Дадохме възможност на зрителите да избират къде да седнат. Портретите ще останат до края на месеца, докато са мерките. Това е нашият начин, по който ние ще направим по-уютен и интересен самият салон и представленията. В крайна сметка ние минахме през много неща. Обмисляхме дълго как да подсигурим тази социална дистанция и това беше единственият начин, по който го направихме живо и още по-емоционално. А и всички сме равни пред този проблем на човечеството.
За фирмите имаше мярка 60/40, а за театрите?
Ние сме държавен театър и беше решено те да бъдат подсигурени. Бяхме в отпуск, но самото финансиране на заплатите беше гарантирано с постановление на Министерския съвет. Именно от там тръгна нашата математика, защото във времена, в които трябва да си помагаме, решихме билети да бъдат подарък за всички наши зрители.
Вход свободен нали е само за първите две представления?
Да, първите две са безплатни. Но цялата ни месечна програма е на 70% от цената на билетите. Тоест, зрителите плащат останалите 30%.
Как може да си позволите този жест?
Нали знаете, че не всичко е пари!? Аз, като ръководител, тръгнах да изчислявам. Разбрах, че за да ни се случи математиката, за да можем да "печелим", защото изкуството няма стойност на печалба като финансово измерение, билетите ни трябваше да бъдат с четири цифри. В същото време не можем да стоим. И след като не можем да стоим, нека направим жест на всички наши зрители, които си стояха вкъщи през периода на извънредно положение, не излизаха, не общуваха. И сега, когато има тази възможност, нека не им слагаме финансова пречка да дойдат в нашия салон.
Как успяхте да подготвите пиесите, за да ги представите в такъв къс отрязък от време?
Това е част от репертоара ни, който е от около 35 представления. Тези 15 са играни. За съжаление премиерата, която трябваше да изиграем през юни месец, на "Електра" с гръцкия режисьор Андреас Пантзис (Доротея Табакова - превод, Фотис Николау - хореография, Стефания Георгиева - асистент хореография, Николай Шаронов - сценография и костюми), няма да се състои. Ще я пренасочим за 2021-ва година поради стеклите се обстоятелства. Не можахме да изненадаме плевенчани с нова премиера.
Усещаше ли се еуфория у хората от първото представление?
То беше вчера, детската пиеса "Франклин". Мога да ви кажа, че залата беше "препълнена". Тоест, при намаления капацитет нямахме празно място. Най-хубавото беше когато виждаш щастливи родители с децата си, които желаят да гледат театър. Виждаше се, че живото изкуство е липсвало на хората. Липсвал е самият контакт.
А какво предвиждате след като свърши този 15-дневен цикъл?
Ще играем до 23-ти юли, след което излизаме в малка ваканция през август месец и, живот и здраве, от средата на септември се надяваме на вече активен сезон. До края на годината ще разчитаме на това, което вече имаме като репертоар.
Численият състав на театъра какъв е?
Ние сме един от големите театри в страната. Той е драматично-куклен. Имаме два отдела и това ни дава възможност за по-голяма трупа. Като численост са 30 човека, но са два театъра. Единият е активно работещ. В нормалните месеци само в Плевен играем около 30 представления. Имаме пет сцени, на които играем. Случва ни се понякога да играем на две различни сцени по едно и също време. Много пъти се е случвало в 6 часа през седмицата да са детските представления, които са на камерна сцена, а в 7 часа примерно имаме вечерно представление в големия салон.
Онлайн театър опитахте ли?
Не, аз съм привърженик на живото изкуство. Неслучайно стартираме по този начин - непредпазливо, с много спектакли. Започнахме ударно, защото вярваме, че живото изкуство е най-хубавият контакт, като живота. В крайна сметка той трябва да се живее. Не можем да го гледаме отстрани, на компютър. Всичко, което е свързано с нашето изкуство, е от живия пример на живота.