Буря в гората
Една вечер, докато Щур и Враби си играеха на полянката, се чу силен грохот. Враби така се стресна, че скри личице в крилцата си. Щур, не по-малко изплашен, събра смелост и прегърна приятелката си. В този момент нещо освети полянката така, сякаш беше ден.
- Бързу, да тичками в скришничиту, Враби - каза Щур.
Двамата приятели се сгушиха в скришника. Едва бяха прибрали краченцата си и едри капки дъжд се хвърлиха върху земята.
- Струхуваш ли са, Враби?
- Мъничко, Щур. Това е буря, знаеш. Ако ме намокри, няма да мога да летя.
- А мени ку ма намокри, козинката ми ша тижи и ни мога да ходим. Самучи, дъждецът и многу хубав за тривичкътъ и Голямуту Дъб, и всичкити растенийцъ.
- Да, Щур. Тези дъждове пълнят реките и езерцата и дават живот. Ние можем да си седим тук и да си разказваме историйки.
- И-хаа. Многу убичам страшки. Разкажи ми страшка, Враби. Знаиш ли страшка?
- Добре, Щур, ще ти разкажа.
Скришникът беше достатъчно голям, а откакто се запозна с витричката, таласъмчето го беше подредил и те можеха да си седят вътре, да си говорят и да си хапват от превкуснейшите ядки, които Щур беше събрал. Враби преглътна и започна своята страшка.
* * *
Едно време в небето летяли не само птици и витрички, Щур. Често дните заприличвали на нощи, защото страшни дракони, които бълвали огън от устите си разпервали крила и скривали слънцето. Те ядяли витри, за да вземат от силата на стоманените им нокти, защото техните били много слаби и винаги изпускали това, което хващали.
Царят на витрите, който бил мъдър и добродушен витър, събрал своите съветници, за да решат какво да правят.
- Война! Да им обявим война и да ги избием до един! - извикал най-младият съветник.
- Не, да изпратим шпиони и да ги накараме да се избият помежду си - казал разузнавачът на витрите.
Тогава Царят станал, вдигнал крило и казал:
- Най-лесно е на злото да отвърнем със зло, приятели. Така, обаче, ще увеличим теглото на земята. Нека бъдем мъдри и от днес нататък да спим през деня и да си вършим работата през нощта. Ако Майката Природа реши, че драконите или витрите не са й нужни, тя ще се отърве от това, което й е излишно. Не сме ние тези, които ще съдим.
Витрите навели засрамено глави и послушали мъдростта на Царя. Драконите, пък, останали без силата на стоманените нокти, изчезнали от земята. Оттогава ние спинкаме през деня и излизаме нощем.
* * *
- Хубаву, чи и така. Инак, нямаши да са срешним - измърмори Щур.
Навън дъждецът беше спрял, но първите лъчи на слънцето вече пробиваха мрака. Ето защо, двете приятелчета тръгнаха към домовете си. Хохо-мрънмрън, до нови срещи! И вие обичате да си разказвате страшни истории, нали? Не всички от тях са истински. Измислянето им, обаче, може да ви направи писатели, които да споделят с читателите своите мечти и желания.
Щур говори на таласъмски и лесно му се разбира, но за да не се чудите дали правилно сте приели думите му, ето един малък речник, който ще ви помогне в това чудно приключение:
Таласъмски - Български
кокво - какво
ше, ши - ще
гръпчи - гръбче
кусица - косичка
учички - очички
спиим - спя
хувавичку - хубавичко
мумченци - момченце
дубро - добро
скришничи - скришник (място за криене на неща)
кокво - какво
впийш - впиеш, забиеш
ухапиш - ухапеш
туковата - таковата
тунцувам - танцувам
пулянка - полянка
прайкам - правя
на нощтя - на другата вечер/нощ
дотутрузих - довлачих
обърквация - объркване
ни съ шъшърдисвай - не се страхувай
ут тугаз - от тогава
идиеш - ядеш
жуже - джудже
билички - бели
низнам - не знам (пред дума със съгласна)
не зная (пред дума с гласна)
