Не съм ти казал как се казвам. Името ми вече не е моето. Принадлежи на някой друг – човек, който бях преди и отдавна престанах да бъда. На света вероятно няма и десет души, които да си спомнят онзи човек – не защото съм им направил нещо, а защото онзи човек беше нищо, никой, нула, изречение без смисъл.
Оставих ги в миналото. Не ми липсват и аз не им липсвам.
За хората, с които се срещам всеки ден, аз съм този, за когото върши работа да ме мислят. Това не е преструване. Това е съществуване. Страхотното на живота, в който нямаш действителна самоличност и постоянна идентичност, е това как можеш да се прехвърляш от една роля в друга като онези раци пустинници, които сменят черупката си всеки път, когато в старата се съберат прекалено много мръсни чинии.
За хората в бизнеса аз съм една дума.
Мадона, Шер, Пеле, Бионсе, Микеланджело, Платон, Зайнфелд, всичко в едно. Аз съм Седемнайсет. По-млад, отколкото очакваш. Добре поддържан, ефектен, понякога малко прекалявам. С неопределен американски акцент. Малко неприятен. Е, всъщност не. Адски неприятен. Ако не ме харесваш, няма проблеми. В този бизнес не е много важно да те харесват.
*
Седемнайсет, защото преди мен е имало шестнайсет.
Числото е почетен знак. Все едно си четиресет и шестият президент на САЩ или дванайсетата „Мис Свят“, или настоящият световен шампион по бокс, тежка категория. Това просто означава едно: ти си най-добрият. Най-високопоставеният, най-красивата, най-силният или – в моя случай и в случаите на предишните шестнайсет – най-смъртоносният и по тази причина: онзи, от когото се страхуват най-много.
Никой не знае със сигурност кой е бил първият. Аз залагам на Зигмунд Маркович Розенблум. Ако не си го чувал, можеш да го провериш в интернет, но само ако можеш да разчиташ на някого да ти събере очите, след като ти изскочат от главата и се изтърколят по улицата.
Той е единственият, когото ще намериш в Уикипедия. Вторият е бил едно дете, което е останало сирак, след като царските власти са екзекутирали родителите му, в навечерието на Първата световна война е било отвлечено от германското разузнаване, преминало е обучение по шпионаж и саботаж и е било откарано обратно на улицата в Санкт Петербург, където е трябвало да докладва за движението на войската, но тайно се е обърнало срещу германските си господари и е станало двоен агент. Всичко това, преди да навърши дванайсет години.
От три до петнайсет са мъртви, с гаранция. Сигурно няма да се изненадаш, че смъртта на нито един от тях не е настъпила по естествени причини, освен ако не се брои падане от прозорец или от Боинг 737 (съответно седем и тринайсет).
Шестнайсет, моят предшественик, е в неизвестност. Просто е изчезнал. Оттеглил се е по причини, напълно неведоми за всички, докато е бил на върха. Излязъл е от играта и никой повече не го е виждал.
Аз ли? Аз заех неговата черупка.
