Най-красивото място на света всъщност беше антикварна книжарничка, поместена в склад с боклуци, осветен луминисцентно като чакалня в лоша болница.
На входа ги посрещнаха два пластмасови манекена – мъж и жена – с костюми от седемнайсети век. Бяха с традиционните бални маски и шапки, окичени пищно с пера. Всички стени от горе до долу бяха отрупани с книги, купчини книги, които растяха от пода, спускаха се от тавана – вехти, разноцветни сталактони, колони от книги.
В средата на помещението беше паркирана гондола – също превърната в леговище на книги. Около нея бяха натрупани пластмасови каси за зеленчуци, сега пълни със стари филмови плакати, черно-бели фотографии, грамофонни плочи, пощен¬ски картички, акварели, скечове, рисунки, илюстрации, репродукции и оригинали. Някъде около носа на гондолата, барикадиран зад стотици илюстровани албуми и книги, зад архаичен касов апарат седеше облечен в черно мъж с брада. От едната страна на апарата дремеше бяла, а от другата – черна котка. В магазинчето имаше няколко посетители.
Мария, без да губи време, се изправи пред секцията „Философия“, а той започна да прехвърля грамофонните плочи, натъпкани в дървени щайги. Оттам се откъсна с няколко заглавия и продължи търсенето в кашон, на който с въглен беше скициран Пинокио. В кашона намери цяла папка рисунки с молив върху пожълтяла, тънка хартия – предимно венециански пейзажи – с хубава, ефирна линия. Той започна да заделя настрани рисунките, които хареса, само по няколко евро всяка. Когато стигна дъното обаче нещо лъскаво привлече вниманието му – компютърен диск. Взе го и го огледа. Беше DVD – без надпис, без обложка и без цена. Той вдигна от пода досега избираните неща, изправи се и просто пусна диска в джоба на палтото си. Направи го бързо и почти несъзнателно, след което се смути от постъпката си, реши да го върне обратно, но погледна към касата и видя, че оттам го следяха жълтите очи на черната котка. Изпита срам. За миг усети и вина, от която се отърси, разбира се, отърси я от себе си като стърготини. Просто диск – колко ли ще струва? Та той щеше да остави кой знае колко евро тук на касата – за книги, които нямаше да прочете, за рисунки, които нямаше да има време да рамкира. Диск. Беше го пуснал в джоба си от необяснимо и незадоволимо по друг начин любопитство. Какво толкова! Сигурно имаше някакво порно на него. Или домашно видео. Или домашно порно. Или щеше просто да е празен. Или... пък... всъщност кой знае? Във всеки случай искаше да види какво има на този диск.
Огледа се за Мария, но не я видя в магазинчето. Имаше само няколко души с бледи лица, крачещи, взиращи се в куповете книги подобно онези птици с тънки човки след отлив. Той отиде на касата, където собственикът обслужваше възрастен клиент и говореше с него на испански. После дойде ред на руса млада жена с момиченце с кукла. Докато продавачът броеше парите й, детето запита майката нещо на руски и продавачът го заговори. Дойде неговият ред.
– Добър вечер – каза той на английски.
– Добър вечер – отвърна продавачът.
– Тази котка може ли да говори на човешки? – пошегува се той, кимайки към черната котка, която все още не отделяше очи от него.
– Защо? Да не би да има да ми предаде нещо?
– Просто питам. Гледам, че знаете езици, може и да сте я научили на човешки. – И той опипа голия, студен диск в джоба на палтото си.
– Тя не знае човешки, но аз знам котешки – каза собственикът с каменна физиономия. 30 евро за плочите, 36 евро за рисунките.
Мария намери безпогрешно пътя към квартирата, като че се беше прибирала безброй пъти преди.
