Пирати?
21 юли 2020, Макс
Условията продължаваха да са сравнително благоприятни, въпреки че вълните бяха по-големи, а вятърът – по-силен от желаното. Беше посред нощ. Вълните ме мятаха наляво-надясно и постоянно ме заливаха. Нямах и миг спокойствие на греблата. Трябваше да съм концентриран през цялото време. С нетърпение очаквах смяната ми да свърши и да се прибера в каютата, където сладко да си поспя.
Дойде време за смяна и баща ми излезе да гребе на палубата, а аз се скрих вътре. Попитах го дали е видял нещо необичайно на картографа и той ми каза, че всичко е нормално. Съблякох се, легнах и за последен път погледнах екрана. За мое учудване, видях два приближаващи морски съда, които се бяха насочили право към нас. Скочих и се загледах по-внимателно. Забелязах, че и двата съда идват откъм африканския бряг и са на около четири морски мили от нас. Единият се приближаваше от североизток, а другият – от югоизток.
След това видях, че на картографа не бяха отбелязани имената им, а само техните MMSI кодове. Беше необичайно, но не невъзможно. Казах си, че сигурно са търговски кораби, и точно преди да си легна, и двата съда изчезнаха от картографа почти едновременно. Това вече беше наистина странно и тогава се сетих, че предишния ден Николай Джамбазов ни бе предупредил за опасността от пирати в близост до брега на Мароко, защото той самият е имал такава среща. Отворих люка и погледнах навън, търсейки светлините на съдовете измежду големите вълни, повечето от които бяха много по-високи от нашата лодка. Най-накрая ги видях може би на по-малко от 3 морски мили от нас. Трябваше да се скрием, защото бях убеден, че са пирати. Изключих AIS системата на НЕВЕРЕСТ, за да не виждат местоположението ни на своите картографи, и след това помолих баща ми да гребе на тъмно, защото исках да изгася и топовата лампа. Той трудно се съгласи, защото се чувстваше по-уверен, когато имаше видимост поне на няколко метра около лодката, но все пак ме послуша. Бях убеден, че ако изключим топовата лампа, няма как да ни намерят в тъмнината и големите вълни. НЕВЕРЕСТ беше твърде малка и бялата пяна на големите вълни скриваше нашето местоположение почти напълно. Можех да си отдъхна. Легнах си спокойно, нетърпелив да разбера каква ще е ситуацията, когато се събудя.
