ПЪРВА ГЛАВА
Щом се стъмни, господин Джоунс – собственикът на ферма „Имението“ – затвори курниците, но тъй като беше успял отрано да се накваси, забрави да залости вратичките им. Прекоси, залитайки, двора сред лудо танцуващия светлинен кръг на фенера, изрита ботушите си пред задната врата, наточи за последно халба бира от бъчонката в миялното помещение и се завлече до леглото при вече хъркащата госпожа Джоунс. С угасването на светлината в спалнята обаче по всички стопански сгради настъпи оживление и суетня. През деня се беше разчуло, че предишната нощ на стария Майор – нереза шампион от средна бяла порода – му се присънил необичаен сън и той държал да го сподели с останалите животни. Затова се бяха уговорили да се съберат в големия обор веднага след като господин Джоунс им се махнеше от главата. Старият Майор (както всички му викаха, независимо че по селските панаири се беше състезавал под името „Уилингдънския красавец“) се радваше на голямо уважение във фермата, та никому не се свидеше да пожертва час от съня си, за да го изслуша. Осветен от провесения под гредата фенер, Майорът ги очакваше, излегнат в сламеното си 24 легло на нещо като подиум в ъгъла на просторния обор. Макар и понапълнял напоследък, дванайсетгодишният нерез все още пазеше предишния си царствен вид, а никога нерязаните му бивни не отнемаха ни най-малко от мъдрото му, доброжелателно изражение. Прииждащите животни гледаха да се настанят удобно. Първи дойдоха трите кучета – Зюмбюлка, Джеси и Крадльо; подир тях пристигнаха прасетата и се проснаха върху сламата току пред подиума. Кокошките се наредиха по первазите на прозорците, гълъбите изпърхаха чак горе на мертеците, овцете и кравите налягаха зад прасетата и запреживяха. Двата впрегатни коня – Боксер и Детелинка – влязоха едновременно с много бавна и изключително внимателна походка, да не би случайно да настъпят някоя заровила се в сламата дребна животинка. Детелинка – позакръглена лелка почти на средна възраст – така и не си беше възвърнала стройната фигура след четвъртата си бременност. Боксер пък беше огромен – близо метър и осемдесет на ръст и силен колкото два нормални коня. Спускащата се по муцуната му бяла ивица му придаваше леко глуповат вид, но липсата на първокласна интелигентност не пречеше да е уважаван от всички заради уравновесения му характер и невероятната му работоспособност. След конете довтасаха бялата коза Мюриъл и магарето Бенджамин. Бенджамин беше най-възрастният и най-заядлив обитател на фермата. Изказваше се рядко, и то най-вече за да направи някоя язвителна забележка – че Бог например го бил дарил с опашка, за да гони мухите, но той лично щял да е по-доволен да е и без опашка, и без мухи. От всички животни във фермата единствено той никога не се смееше. Нямало за какво, обясняваше, когато го попитаха. Но макар и да не го признаваше открито, беше предан приятел на Боксер; двамата обикновено прекарваха заедно неделите си в ливадката зад овощната градина, където пасяха един до друг в пълно мълчание.
Едва полегнаха двата коня и в обора пристигна в писукаща редичка люпило патета; изгубили някъде по пътя майка си, те се залутаха да си търсят място, на което да не ги настъпи някой. С мощния си преден крак Детелинка им оформи подобие на ограда, патетата се сгушиха в нея и на мига заспаха. В последния момент с танцова стъпка се появи и Моли – глупавата бяла хубавелка, която теглеше двуколката на господин Джоунс. Дъвчейки бучка захар, кобилката се настани почти най-отпред и затръска кокетно бялата си грива с надеждата някой да забележи вплетените в нея червени ленти. Най-накрая пристигна и котката, прецени, както винаги, с поглед къде ще ѝ е най-топло и взе че се намърда между Боксер и Детелинка; замърка доволно и не си направи труда да чуе поне една дума от словото на Майора. Накратко казано, налице бяха всички животни с изключение на Мойсей – опитомения гарван, дремещ на пръта над задната врата. Майорът огледа присъстващите, убеди се, че са се настанили удобно и го гледат в устата, прокашля се и рече: – Другари, вече сте чули за странния сън, който ми се присъни предишната нощ. На него обаче ще се спра по-късно. Първо искам да ви кажа друго. Струва ми се, другари, че месеците, които ми предстоят да прекарам сред вас, са броени, поради което смятам за свой дълг да ви предам всичката натрупана досега от мен мъдрост. Живях дълго, докато лежах в кочината разполагах с куп време за размисъл и смея да заявя, че от сегашните животни по света няма друго, което да е по-наясно с естеството на живота върху тази земя. Именно върху тази тема ми се ще да заостря днес вниманието ви.
