Кумът Арън стоеше пред църквата в Торнхам редом с младоженеца – своя брат Лий, който леко трепереше от нерви. Музиката от църковния орган се носеше тихо в неподвижния летен въздух над гостите, а свещеникът бе потънал в мисли, докато всички чакаха булката Алис най-сетне да се появи.
Лий се беше влюбил в Принцеса Алис, която искаше винаги да е в центъра на вниманието, прекалено разглезена от отдавна овдовялата си майка Сали. Арън предпочиташе нейната практична и умна братовчедка Кланси, единствената шаферка на Алис. В опит да разведри притеснения Лий той се наведе към него и прошепна:
– Надявам се, че всички онези истории за кума и шаферката са истина.
Лий успя да се усмихне.
– Хвърлил си й око още от миналия уикенд.
– Хвана ме!
Арън беше постоянно нащрек от мига, в който Кланси излезе от колата си – яркочервена и спортна. Набиваше се на очи в такова селце като Нелсънс Бар, графство Норфък.
– Майките на Алис и Кланси са еднояйчни близначки. – Лий насочи разговора към любимата си тема: Алис. – Затова момичетата приличат по-скоро на сестри, а не на братовчедки.
Да, двете наистина имаха подобни кестеняви коси и зелени очи, побърза да изтъкне Арън.
– Но по характер са съвсем различни – отбеляза той.
Двамата с Кланси бяха флиртували цяла седмица и си бяха разменяли шеги за суетнята преди сватбата. А след снощната официална репетиция, която организираха родителите му в къщата на семейство Де Силва, флиртът им достигна своята кулминация и премина в дълга страстна целувка в един тъмен ъгъл на градината. Кланси притисна тяло в него и впи устни в неговите и това направо го докара до лудост. И точно тогава се появи Лий. Той търсеше Арън заради някакво досадно задължение на кума – на Арън му се струваше, че има хиляди такива – и Кланси направи гримаса, сякаш крещеше без глас. А след това му прошепна:
– Утре. След сватбата.
Арън нямаше търпение сватбената церемония да приключи...
В задната част на църквата настана вълнение, хората най-близо до вратата се раздвижиха и облеченият в бяло свещеник пристъпи напред в очакване. Най-сетне! Арън се обърна и видя Кланси Мос да върви към него по пътеката. Зелената й рокля се разстилаше около нея като вода и потрепваше при всяко нейно движение.
На лицето му се появи усмивка... Но Лий издаде сподавен тревожен вик. В този момент Арън осъзна, че нещо не е наред. Вместо да пристъпва тържествено, както е присъщо на шаферките, Кланси подтичваше. Не носеше букет. Не вървеше след булката. Останала без дъх, тя се спря пред свещеника, но не се усмихна.
Хвърли бърз поглед към Арън, после сложи ръка на рамото на брат му и заговори с треперещ глас:
– Съжалявам, Лий. Не мога да открия Алис. Майка й беше тръгнала за църквата, а ние двете отидохме в стаите си за последни приготовления, но... когато я потърсих, булчинската й рокля висеше на закачалката. А колата й я нямаше.
Арън се обърна рязко и погледна брат си.
А Лий рухна пред очите му.
