На 1 ноември 2024 година трагичен инцидент на жп гарата в Нови Сад потресе Сърбия. Срутила се козирка отне живота на 15 души. Това събитие стана искрата, която запали вече натрупаното недоволство в сръбското общество. В следващите месеци страната се превърна в арена на масови протести, които продължават и до днес. За да разберем по-добре какво се случва в Сърбия, в Студио Actualno поканихме политолога Ивайло Динев от Центъра за източноевропейски и международни изследвания в Берлин.
Трагедията като последна капка
"Протестите в Сърбия са изключителни. Бих казал, че такива протести скоро в Европа не е имало", казва Динев. Той подчертава, че трагедията в Нови Сад е била само "капката, която преля чашата". От 2016 година насам Сърбия е свидетел на редица вълни от протести, но този път недоволството е особено силно и обединяващо. "Има изключително голямо обединение и солидарност между различни социални групи", добавя той. Още: New York Times: Вучич губи лостовете на държавната пропаганда в Сърбия
Негодуванието на сръбските граждани има дълбоки корени. Според Динев една от основните причини е манипулацията на изборите. "През 2023 година, когато имаше парламентарни избори в Сърбия, имаше много клипове в интернет, където се виждаше, че по списък отиват да гласуват хора, които дори не живеят във Белград", споделя политологът. Този феномен, известен в Сърбия като "български влак", е само една от многото форми на изборна манипулация.
Друга важна причина за протестите е проектът за добив на литий, подкрепен от британската компания Rio Tinto и Европейския съюз. "Този проект предизвика изключително голямо вълнение миналото лято", казва Динев. Освен това, инфраструктурните проекти, финансирани от Китай и ОАЕ, също са сред причините за недоволството. "Хората в градовете не ги подкрепят, тъй като не смятат, че тези проекти ще направят града по-добър за живеене", обяснява той.
Ролята на студентите
Студентите са в центъра на протестите и играят ключова роля в тях. "Тези протести продължават вече повече от три месеца", казва Динев. Той подчертава, че студентите са успели да обединят различни социални групи, включително фермери, учители и работници. "Те имат изключително голяма подкрепа от обществото, най-вече заради това, че са студентите, а не опозицията", добавя той. Още: NYT: Вучич печели време с "нова измама", но протестите в Сърбия сега напомнят свалянето на Милошевич
Динев прави паралел между протестите в Сърбия и тези в България през 2013 година. "Начинът, по който студентите се организират в Сърбия, е изключително подобен на този, по който ние, когато бяхме студенти, организирахме окупацията на Софийския университет", споделя той. Според него, студентите в Сърбия използват демократични методи и имат общи събрания, наречени "пленуми", които са ключови за организирането на протестите.
Урок за България
Протестите в Сърбия имат значение и за България. "Тези протести бяха вдъхновение за редица бойкоти в Сърбия, Босна, Македония и Хърватия", казва Динев. Той смята, че те могат да бъдат пример за младите в България, които също имат причини да са недоволни. "Надявам се, че това ще даде пример за България", добавя той.
В заключение, протестите в Сърбия са израз на дълбоко недоволство и желание за промяна. Те показват, че младите хора могат да бъдат двигател на исторически промени, ако успеят да обединят обществото и да създадат устойчиво движение за промяна. Остава да видим дали сръбските студенти ще успеят да превърнат своя протест в реална политическа сила, която да промени посоката на страната. Още: Вучич: Ново правителство до 30 дни или предсрочни избори
Бъдещето на протестите
Въпросът за бъдещето на протестите е от ключово значение. Според Динев, студентите са пред дилема: дали да продължат протестите до края или да се опитат да създадат политическо движение. Какво ще се случи? Вижте прогнозата на Ивайло Динев в пълното интервю.
