Със Салих ви запознахме в първия репортаж за него миналата седмица. С него и с неговите каузи, но в този разговор на много места се появи и срещата му с властимащите. През какви ситуации преминава, с какви хора е говорил и отказвал да говори Салих? Бил ли е притискан? Какво означава "политически ислям"? Какво се поражда в сърцето му, когато линейката, която трябва да спаси баща му, закъснява защото няма път до селото му Цветино? Вижте отговорите на тези въпроси във втора част от разговора ни с него.
"В България когато кажеш думата "мюсюлманин" - винаги се свързва с ДПС, това е голямата им грешка, защото през годините те капсулираха мюсюлманите и ни използват изцяло за политически цели. Винаги съм казвал, че мюсюлмани и християни - ние не делим България. Ние споделяме България. Ние сме шарена черга и пример за етническа толерантност", казва той.
- Защо "капсулира"?
Политиците обичат да казват "От нас зависи всичко. Ние режем порциите" - това е превзетата държава. Това са превзети институции, полиция, горско стопанство, социални служби, бюро по труда, а ние зависим от тези неща и когато са сложени кадри на определени политически сили, било то ГЕРБ, било ДПС - те притискат хората. От там идва това капсулиране. Вече младите мюсюлмани излизат в чужбина, работят, връщат се и строят тук, но те носят и усещането за демокрация от Европа. За това се надявам, че това ще разбие този пашкул. Дедите ни са се били за тази родина и ние ще се борим докато имаме сили.
Политиците не обичат да им говорим истината в очите. Когато започнахме да вдигаме шум около нашите проблеми и след писмата до всички институции, наши и европейски, до различни посланици, бившият премиер на страната Бойко Борисов беше принуден да дойде в района. Започнаха едни обиколки и политически ПР. Когато имах покана за среща с него, която отхвърлих, разбира се бях притиснат. Молба от него към негов брат в ДПС, които звънят в районно мюфтийство да ме притискат. За това говоря за политически ислям.
В джамията влизат хора от всички политически хоризонти - от ДБ, от ПП, от ГЕРБ, от ДПС, джамията ни обединява. Това е дом на Аллах. Kогато духовното лице е политически обременено - той разделя хората.
Според теб има ли някаква стена между мюсюлмани и християни в България?
Разликата между мюсюлмани и християни е по- тънка от крилцето на комар. Ние живеем задружно много добре. В моят живот имам повече приятели християни. Това разделение се поддържа с политически цели.
Една история от малко селце, но не е ли България като това малко селце. Едно село без път - една страна без път. Умират родителите ни - за да направим път, за да ни напомнят, че ние сме живи и можем да променим нещо. Заспиват завинаги, за да се събуди нещо у нас. И може би тук е отговорът - силната вяра, която гони всеки страх.
Историята на Салих и пътят ме карат да се замисля - Ти направи ли нещо смело днес? Помогна ли на някого? Направи ли път до някого?
Как губи баща си?
Кога за последно е заплашван?
Има ли страх в малките населени места?
Гледайте целия разговор със Салих!
