Радан Кънев безспорно е едно от новите лица в българската политика. Той е роден в София, завършва Френската гимназия в столицата. Бил е председател на Българския младежки червен кръст в периода 1994 – 1998 година. Той е един от учредителите на Демократи за силна България (ДСБ) през 2004 година. На 23 октомври 2013 година става председател на партията, заемайки мястото на досегашния ѝ лидер Иван Костов. Веднага след изборите Кънев подаде оставка като заместник-председател на партията, поемайки отговорност за провала на партията и неуспеха ѝ да влезе в парламента.
Често за Радан Кънев се говори, че е подставено лице на досегашния тъмносин лидер Иван Костов. Дали това е така - за актуалната политическа обстановка, за важните обществени теми, за това що е то десница – с Радан Кънев за Actualno.com разговаря Ивайло Ачев.
1. Вече почти 140 дни продължава протестът срещу кабинета „Орешарски” – световен рекорд по всички параграфи. Според вас докога ще продължат тези протести?
Трудно е да се отговори на този въпрос. Не става дума само за протестите, а и за очевидното бламиране на правителството по темата за мораториума за продажба на земя на граждани на ЕС, за фалита на здравната система, стачката на студентите, фалита в енергетиката... Десетки са важните теми, по които този кабинет е парализиран и неспособен да вземе решение. Всеки негов ден на власт задълбочава и стопанската, и политическата криза. Но явно залогът е много висок - зависимостите на премиера и лидерите на трите коалиционни партии са непреодолими.
2. Към исканията за оставка на правителството и на Народното събрание се присъединиха и студентите. Смятате ли, че е възможно те да са били подтикнати да го направят заради все по-малко масовия ДАНСwithme или студентите решиха да покажат гражданска позиция?
Това са отчаяни обяснения на близките до властта медии и говорители. Кой би могъл да "подтикне" точно студентите? От кого зависят те? Те са най-независимите граждани на България - почти единствените независими, за съжаление. Защото у нас и медиите, и бизнесът, и администрациите, са под тежък натиск. Под натиск са съответно и хората с малък бизнес, и служителите... Подтикнати са тези, които сипят ежедневни компромати върху студентите. Подтикнати от същите подбудители в БСП, които насъскват и разни футболни агитки, и разни бръснати глави да застрашават гражданския мир. На всичко са готови - и да омаскарят студентството, и сблъсъци да предизвикат. Но не им се получава, защото хората виждат колко са изкуствени тези агитки. Виждат и подстрекателя отзад в лицето на БСП. И насочват гнева си към главата - към управлението на БСП, ДПС и Атака, а не към неговите мюрета.
3. Моралът и законността се превърнаха в знаме на протестите срещу сегашното управление. Според вас как може да се изчисти моралът на политиката и политиците ни?
Две условия и то само заедно - нови хора и нови правила. Само нови хора не вършат работа - при старите правила, те се корумпират изключително бързо. НДСВ и ГЕРБ бяха доказателство за това - влязоха във властта нови-новенички, излязоха много оцапани. Нужни са нови правила в правосъдието, назначенията в администрацията, обществените поръчки, регулаторите. Те могат да гарантират, че новите поколения политици няма да последват съдбата на предшествениците.
Особено нужни са нови правила в медиите, защото хората, които се бореха срещу мафията и корупцията, пострадаха най-много като публичен образ през годините. Компроматната машина не жали никого, но е най-безпощадна към честните, защото не може да ги купи.
4. Към момента повечето социологически проучвания дават на Реформаторския блок около 6-7% подкрепа при парламентарни избори. Ако действително при избори получите такъв процент гласове, как бихте го оценили – успех или провал? Обещаващо бъдеще или мрачен хоризонт?
6-7% от всички избиратели и трето място е добро начало, но не би било добър резултат. Но аз съм последният човек, който би се главозамаял от успех или би си скъсал ризата при частичен неуспех. Разликата от триумфа до провала е много малка. Важното е и преди, и след изборите да проявяваме морална устойчивост и политическа последователност. В моите очи Реформаторският блок не е проект за едни избори или за едно управление. Консолидацията на реформаторски настроените избиратели, на хората, които искат нови и честни правила, е задача за десетилетия. Това е политическата сила, която ще направи следващата голяма промяна - Европа да влезе в България, с правилата, с ценностите, а на накрая - и с доходите, характерни за ЕС. Това не е задача за няколко седмици.
5. Ако можехте да управлявате с пълно мнозинство, кои биха били първите три реформи в България, които ще направите?
Ние няма да имаме пълно мнозинство, не и в следващия парламент. Но дори без мнозинство ще дадем начало на промяната, която никой досега не направи - тази в правосъдието. Ще приложим спешни антикризисни и антикорупционни мерки в икономиката, които вече представихме, ще ограничим рязко партийните назначения и бизнес-квотите в администрацията и регулаторите. А който има пълно мнозинство, отговаря за много по-широк кръг реформи - най-вече здравеопазването и социалната система, които са вече фалирали, не работят.
6. Страхувате ли се, че Реформаторският блок може да се провали заради различните партии и хора в него – добре знаем, че двама царе не може да има, а г-жа Кунева отдавна проявява политически амбиции за лидер?
В българския обществен живот много неща са се проваляли. Koе заради прекалени амбиции, кое заради лични конфликти, кое заради зависимости. Вярвам, че в момента сме осъзнали отговорността си и дълбочината на кризата. Никой не може да си позволи в такова време да поставя личните или груповите си амбиции над необходимостта от единодействие, от смела политика, от обединение на хората с европейски и демократичен политически избор. И не виждам такава опасност. Не очаквайте в блока да има лидерски борби и стремеж към еднолично лидерство. Стремежът е да се изгради силно колективно ръководство, с разпределение на функциите и делегиране на отговорности. Истинска организация от европейски, а не постокомунистически, Путински тип. Дори ако има видим риск, той е обратният - твърде бавно вземаме решения, не сме достатъчно оперативни в тази почти военна обстановка, която мафията и свързаните с нея медии създават в България...
7. Считате ли, че в ДСБ сега са се събрали подходящите хора и ако е така - защо?
Без съмнение, новото ръководство на ДСБ отговаря точно на очакванията ми и - надявам се - на очакванията на хората, които ни избраха. Аз като председател и заместник-председателите работим като екип, ролите и отговорностите са разпределени, успяваме да си помагаме и да се заменяме в определени моменти. Все пак никой от нас не е професионално в политиката, всички имаме и други задължения и отговаряме за семейства.. Отговорниците за различните райони на страната пътуват често, по-младите членове на ръководството вече са предложили доста промени във вътрешнопартийния живот. По-опитните ни колеги, освен експертни познания, внасят и една доза полезен скептицизъм и често приземяват разговора. Всичко това надали интересува хората, които не членуват в ДСБ, но за мен като лидер е важно. За четири месеца новият екип вече работи много добре.
8. О. з. ген. Атанас Атанасов е една от влиятелните фигури в ДСБ, но в миналото той е бил централна фигура в доста скандали. Дали той може да бъде приет от хората, които сега са на улицата, ако Реформаторският блок се пребори за ключова роля в управлението на държавата?
Атанас не е бил централна фигура в скандали. Той е точно от типа хора, за които говорих преди малко - които бяха помляни от компроматните машини именно защото не се вписват в сценария. Но той оцеля политически, с много търпение и упорство. Доказа, че като се запазиш честен, успяваш да преживееш и най-гадните атаки. Той е влиятелна фигура точно в този смисъл - не е задкулисен играч, както често го набеждават, а човек, който запази достойнство и така получи уважение.
9. Делян Пеевски е една от най-коментираните фигури в България от няколко месеца насам. Той е и вносител на т.нар. Закон за офшорките. Според вас този закон може ли да се превърне в работеща платформа и трябва ли да се превърне? И как бихте коментирали, че в частта си за медиите законът изобщо не засяга онлайн медиите и тяхната собственост?
Целият законопроект е прах в очите. Всичко в него са или пропуски, или изключения, и то добре подбрани за "наши хора" изключения. Този текст няма да се превърне в закон, но ако се превърне, само ще затвърди някои монополи.
10. Какво е мнението Ви за интервюто на Иван Костов пред bTV, в което той каза, че Делян Пеевски е демонизиран?
Как мнението ми за интервюто? То беше доста дълго и в голямата си част далеч от ежедневната политика, включително за доста неща, за които нямам достатъчно познания и експертиза, та да имам чак мнение. Ако говорим за конкретните думи, то явно оценката ни с г-н Костов е различна. Той вижда персонално "демонизиране", а аз - сериозна обществена реакция на проблеми, на които г-н Пеевски е симптом, а с наглостта и упорството си - вече и лице, и символ. Но поне ние в Реформаторския блок, като политици, демонизираме само проблемите, не лицата. А е очевидно от кариерното развитие на този млад мъж, че той е симптом за много проблеми, ключови за обществото ни. Почти невръстен и съвсем необразован, той попада в борда на може би най-важното държавно предприятие - Варненското пристанище (това за мен е отделна, болна тема... предмет на отделен разговор - но ето Ви пример как се съсипват морските перспективи на България). Типично партийно, партизанско да не кажа, назначение. Отново съвсем млад, и преди да е натрупал стаж, се оказва следовател - тук партийността се свързва с тежките проблеми на кадруването в съдебната система. После заместник-министър, шеф на Държавния резерв на 25 години... И изведнъж - медиен магнат, монополист на пазара. А според имотните декларации - почти беден, и кара „Опел Омега”. Най-сетне - шеф на ДАНС, отново без никакви професионални качества за позицията. И отново казвам - всичко това е симптом. Но в търсене на сериозната причина за инфекцията, не можем да не забелязваме цирея.
11. Какво означава според Вас дясно във всеки един аспект на обществото? Например десницата на Запад не одобрява хомосексуализма, легализирането на гей браковете и осиновяванията от гей двойки – по-различна ли е десницата у нас в това отношение?
О, на този въпрос мога дни наред да Ви отговарям. Защото дясното и десният център означават различни неща, в различни периоди и в различни общества. Едно е в Германия, второ в Дания - трето в Испания. Но във всички тези държави, партиите от десния център не са някакви вертикални структури с единна позиция по всички въпроси, а сложни и големи обществени коалиции, обединяващи хора с различен възглед. При германските християндемократи има от религиозни консерватори до класически либерали. В Испания в Народната партия има от откровени националисти, през умерени консерватори до крайни социални либерали. Съжителстват трудно, но това е умение, без което съвременната демокрация не може - който не се справя, не става за политиката на 21 век.
В страните от бившия социалистически блок, с редки изключения, десницата се свързва с проевропейския и проатлантически геополитически избор, с твърда позиция към руските влияния, със силен реформаторски устрем. И неслучайно след влизането в ЕС и НАТО, навсякъде десните изживяха тежки кризи и разпади.
След това преминаха през драматична смяна на поколения, обединения на стари формации, изграждане на нови коалиции и партии. В успешните модели, предложиха на обществото нова програма, нова, същностна промяна. След формалните правила на демокрацията, частната собственост и членството в ЕС, идва ред на изграждане на същински европейски правила и ценности вътре в обществото. Това е и целта на Реформаторския блок. Но конкретно в България, ние трябва първо да възстановим Държавата, да ѝ върнем способността да налага честни правила. Да наложим законности и правосъдие. Всичко това са мерки, които трудно се вписват в ляво-дясната координатна система. Първо трябва да имаме държавност, а после да решаваме как се управлява тя.
