Вчера България беше разтърсена от нова битка по остта парламент-президент. Правната комисия в Народното събрание, която е оглавявана от депутата от ДПС Четин Казак, отхвърли законодателната инициатива на президента относно изборния процес. На 29 януари президентът поиска от Народното събрание да одобри национален референдум със следните три въпроса:
1. Въпрос: Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
2. Въпрос: Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?
3. Въпрос: Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
Решението на Правната комисия обаче де факто означава „не” на тази инициатива. Какви са последиците от него, как може да се промени позицията на парламента, добър или лош е новият Изборен кодекс – за всичко това разговаряме с професора по конституционно право и лице на инициативния комитет за събиране на граждански подписи в подкрепа на инициативата на президента Георги Близнашки.
Г-н Близнашки, ще попречи ли решението на парламентарната правна комисия при внасянето на подписката от инициативния комитет и може ли да се очаква, че Народното събрание се готви да я блокира?
Искрено съжалявам за позицията на Правната комисия. Смятам, че то е необосновано и погрешно. Но това решение не е изненада за всички, които внимателно наблюдават политическия живот. Повече от 250 дни продължават протестите, а мнозинството остава сляпо и глухо за обществените очаквания. Затова предприехме подписката за референдум, за да принудим мнозинството да чуе гласа на гражданите и да предприеме най-сетне действия в обществен интерес. В крайна сметка нашата подписка не е нищо друго, освен мирно и легално средство за намиране на изход от днешната политическа криза.
При подемане на законодателна инициатива в парламента относно предложенията на президента, която инициатива е резултат от проведен референдум и изявено желание на народа, трябва ли по всичките три предложения да се прави промяна на Конституцията и трябва ли да се свиква Велико народно събрание (ВНС)? Или това ще важи само за някое от трите предложения, а може би изобщо не трябва да се свиква ВНС?
Не е необходимо да се свиква никакво ВНС за нито едно от трите предложения. Всъщност единствено за задължителното гласуване ще се наложи промяна в Конституцията, но тя може да бъде извършена от обикновеното Народно събрание. И това е така, защото задължително ще бъде упражняването на правото на глас, като съдържанието на самото право не се видоизменя, нито пък се ограничава неговия обхват.
Вие сте част от инициативен комитет, който събира подписи за референдум относно законодателната инициатива на президента по изборния процес. При положение, че бъде назначен референдум за инициативата на президента, на него гласуват поне толкова хора (или повече), колкото на последните избори и мнозинството е „за”, става ли резултатът задължителен т.е. превръща ли се в закон?
Начинът, по който са формулирани въпросите, предполага произвеждането на консултативен референдум. А това означава, че резултатът ще има препоръчителен характер към Народното събрание, като народното представителство впоследствие ще трябва да приеме последващи политически и законодателни решения. Значението на подобен референдум обаче не трябва да се подценява, защото при нежелание на народните представители да се съобразят с волята на народа, това ще ги компрометира в очите на техните избиратели и рязко ще намали техните шансове за преизбиране.
Като цяло как ще коментирате новия Изборен кодекс – носи ли той реална промяна в изборния процес или е само опит за туширане на напрежение?
За голямо съжаление новият Изборен кодекс, който ще влезе в историята като „Кодексът Манолова”, не внася съществени промени в действащата и досега прана уредба. По същество той закрепва съществуващото политическо статукво в страната и защитава интересите на основните политически партии в България. А българското общество очакваше нещо друго – по-специално въвеждане на мажоритарен елемент, който да се превърне в отдушник за общественото мнение. По този начин хората биха имали възможност да издигнат авторитетни и независими кандидати, които да внесат свеж полъх в задушната атмосфера на Народното събрание. При мажоритарни избори самите партии биха били принудени да издигат като свои кандидати по-ярки фигури, а не днешния политически пълнеж от безлични и послушни креатури, които сляпо следват указанията на партийните си водачи.
В новия кодекс не влезе нито една от трите промени, които президентът засегна с предложението си за референдум – електронно гласуване, мажоритарен вот и за национални референдуми по време на избори. За сметка на това имаме преференция от 5% за промяна на партийна листа и машинно гласуване – това стъпка напред ли е или е само козметична промяна?
Няма съмнение, че при сегашната напрегната обстановка направените нововъведения имат козметичен характер и са опит да се хвърли прах в очите на обществото. Пропусната беше златна възможност да се отиде към по-радикална промяна на изборното законодателство и така да се отговори на обществените очаквания.
При приемането на новия Изборен кодекс беше уточнено, че дори при избори за Велико народно събрание няма да има мажоритарен вот – как ще коментирате, одобрявате или не?
Много тъжно. Тези хора се страхуват от собствената си сянка. В кризисни ситуации мажоритарният вот персонифицира народното представителство и дава възможност за възвръщане на доверието на гражданите в собствената им държава. Освен всичко друго, въвеждането на мажоритарен елемент – примерно 50% на 50% мажоритарно и пропорционално разпределяни места – ще преодолее едно от големите несъвършенства на пропорционалната изборна система, а именно съставянето на следизборни коалиции, което става необходимо поради отсъствието на ясно изразено мнозинство в парламента. Тези следизборни коалиции предизвикват недоверие в обществото, защото много често те са резултат от задкулисни договаряния, които са в разрез с вота на избирателите. Възникват управляващи коалиции за които не само, че никой не е гласувал, но и никой не би гласувал при каквито и да е било обстоятелства.
Обсъждаше се и предложение за т.нар. активна регистрация, което отпадна. Вие подкрепяте ли активната регистрация и какво представлява тя всъщност, ако може да обясним – къде по света се прилага, какви са предимствата и какви са недостатъците ѝ?
Много е рано да се прибягва към активна регистрация в страна като България, тъй като в резултат на тежките реформи по време на прехода твърде много граждани се отчуждиха от политическите партии и отказват да участват активно в политическия процес. При днешните високи равнища на изборен абсентизъм няма смисъл да се въвежда активна регистрация. Тя се прилага там, където се наблюдава нормализиран политически живот и където активните граждани с желания изпълняват своя морален дълг да гласуват в изборите. У нас трябва да се търсят решения в противоположна посока, свързани с въвеждане на задължително гласуване, та дори и за ограничен период от време, докато се преодолеят кризисните явления в националния политически живот.
Налице е гласуване с два знака Х и V – това няма ли да създаде предпоставки за повече невалидни бюлетини?
Наистина, има такава опасност.
Извън предложенията на президента вие лично какво бихте искали да видите в един нов Изборен кодекс?
Ще се въздържа от нови предложения, тъй като в качеството си на председател на Инициативния комитет аз пледирам в полза на предложенията на държавния глава. А дори да се постигне позитивен вот само по едно от предложенията, това ще бъде пробив в днешното политическо статукво. Ако се получи позитивен вот и по трите предложения, то общият кумулативен ефект ще намери израз в ново качество на националната политическа система.
Интервю на Ивайло Ачев
