Той има гениален мозък. Наричан е българският Стив Джобс, "красив ум" и е най-младият член на селекцията на Forbes 30 под 30. Радостин Чолаков се занимава с програмиране повече от 7 години, като разработва мобилни приложения и софтуерни проекти. Печелил е множество национални състезания по математика и информационни технологии, както и международни IT конкурси. Създател е на "АзБуки.ML" и цели да подобри поддръжката на българския език в онлайн средата чрез лингвистични алгоритми, извършващи обработка на речта и представляващи алтернатива на услуги като Google NLP и Amazon Comprehend. Продуктът вече се използва комерсиално от издателство "Просвета" и Ozone и с образователни цели от БАН, Софийския университет и Пловдивския университет.
Защо направи АзБуки.ML? Защо бе важно за теб?
Важно е, защото в българското интернет пространство някои неща не са толкова развити и достъпни, а за английски език големите компании предоставят такива инструменти на разработчиците, на компаниите. За българския език очевидно това не беше направено.
Какво е новото голямо сега около теб?
В последната една година се занимавам с научни проекти в сферата на машинното обучение. Разработвах един алгоритъм наречен Get it tab transofmer за анализ на таблични данни и правене на прогнози. Когато имаме много данни да кажем от лабораторно изследване и имаме стойностите за различни показатели и някава рамка за това дали човек е болен или не е болен. Това е разликата ни с компютъра и машинното обучение. Комютърът учи много по-бързо в сравнение с човека. За някои неща не може да генерализира толкова добре, колкото човек.
С последните научни проекти, които разработвам участвам на международни конкурси за моята възраст, участвах на ISEF International science and engineering fair, в САЩ, който събира ученици от цял свят и представят свои проекти в различни категории. Аз участвах с този алгоритъм в категория информатика. От там имам втора награда от Асоциацията за изчислителна техника на САЩ.
Авторитетът на ACM Association for Computing Machinery е доста голям. Те търсят и млади таланти които могат да публикуват научни статии в последствие при тях, биха разработвали неща, които могат да се патентоват в последствие. С този проект кандидатствах и на EUCYS European contest for young scientists, където имам второ място от всички категории на целия конкурс.
Можем ли винаги да сме по-умни от комютъра? Кои са рамките на човешкия мозък и на машината?
Много динамично се променят в тази сфера нещата. Преди няколко години битуваше мнението, "хората са много креативни, имат идеи, а комютрите не могат", но в последните 2 години виждаме много нови архитектури за машинно обучение, които рисуват от текст например, композират музика и др. Тоест комютрите започнаха да имат някаква креативност. Това което все още нямат е емоционално разсъждение и генерализацията. Един алгоритъм може да рисува добре, но не може да прави нищо друго.
Няма ли това да направи определени професии излишни?
Каква следа иска да остави Радостин? Интересува ли се от политика?
Вижте цялото интервю!
