Земята е на прага на шеста вълна на масово изчезване. Такова предупреждение прави пред Daily Mail професорът от Станфордския университет Пол Ерлих.
В края на декември Световният фонд за дивата природа предупреди, че Земята може да се сблъска с най-масовото изчезване на животни след изчезването на динозаврите през следващите десет години. Смята се, че милион видове флора и фауна са на ръба на изчезване.
„Масовото изчезване е само една от взаимосвързаните екзистенциални заплахи, пред които е изправена цивилизацията, други включват нарушаване на климата, глобално отравяне и възобновяване на надпреварата в ядрените оръжия“, казва Ерлих.
Наводнения, суши и горски пожари, причинени от изменението на климата, могат да причинят хаос на планетата като масивно вулканично изригване или гигантски астероид.
„Макар да съществуват определени спорове относно причините за предишните пет масови изчезвания, в научната общност няма нито дума за причината за продължаващото шесто – има твърде много хора, а най-богатите от тях консумират твърде много и всичко това се усложнява от половото, расовото и икономическото неравенство“, добавя Ерлих.
Кога е паднал метеоритът, убил динозаврите?
До днес на Земята са се случили пет масови измирания. Най-известното от тях е причинено от гигантски астероид, унищожило динозаврите преди 66 милиона години. Опустошението било историческо, тъй като 76 процента от видовете в света загинали от астероидния удар удар и последвалите последствия.
Истина или мит?
Редица биолози и екоактивисти твърдят, че вече живеем във време на ново масово изчезване. Но ако се вгледаме по-отблизо, се оказва, че те не са експерти по масовите изчезвания от миналото. Тези, които се специализират в тази тема (тоест не само биолози, а палеонтолози) отхвърлят подобна идея. Откъде идва тази разлика в мненията? И кога да очакваме Шестото масово измиране?
Ако отворим почти всяка медия през последните години, веднага ще се натъкнем на нещо от рода на: „Биолози доказаха, че е започнало шестото масово изчезване на Земята“. Впрочем статията е публикувана от екипа на Пол Ерлих – човек, меко казано, добре известен с катастрофалните (но досега несбъднали се) прогнози.
Хората предизвикват Шестото масово измиране на Земята
В Уикипедия можем да открием същото: „Холоценовото [текущо] измиране се нарича още шесто масово измиране, защото е шестото масово изчезване на видове.“ Екологичните организации отекват: почти 140 хиляди вида умират в света всяка година. И отново, в Уикипедия, която понякога има прекомерна тежест в съвременния популярен дискурс, цифрата е подобна.
Звучи вълнуващо, особено ако си спомним, че всички видове бозайници, например, са по-малко от десет хиляди. Но защо експертите, изучаващи масовите изчезвания, твърдят, че сега няма масово изчезване?
С какво се обосновава идеята за шесто измиране?
През 2015 г. група учени, водени от биолога Пол Ерлих, стига до заключението, че 477 от 45 хиляди вида гръбначни животни, или повече от един процент, са изчезнали през ХХ век. Следователно степента на изчезване за тях е почти пет вида годишно. В същото време групата на Ерлих приема едно изчезване на вид на всеки половин милион години като нормална честота на изчезване за гръбначни животни. Оказва се, че нормата е минус един вид на половин милион видогодини.
Четиридесет и пет хиляди вида гръбначни животни на 100 години от миналия век правят 4,5 милиона видогодини. Тоест нормално между тях трябваше да са изчезнали девет вида, а реално са изчезнали 477. Това означава, че скоростта на сегашното измиране е 53 пъти по-висока от нормалната. Авторите заключават, че от това става ясно, че вече е в ход Шестото масово измиране.
Метеорит е предизвикал масово измиране на видове преди 13 000 години
Но има един нюанс. Ако изчисленията за гръбначни животни - както е предложено от групата на Ерлих - са верни за живия свят като цяло, се оказва, че повече от един процент от всички видове са изчезнали през последния век. Описаните видове на планетата са 1,9 милиона. Къде са изчезналите 19 хиляди вида? Сред постоянно наблюдаваните от Международния съюз за опазване на природата са повече от 140 хиляди вида. Ако един процент от всички видове е изчезнал през ХХ век, Международният съюз трябва да е регистрирал повече от 1400 изчезвания. На практика обаче той е записал само 902 изчезвания, и то от XVI век.
И така, според моделите на екипа на Ерлих – и много други като тях – Шестото масово изчезване е в разгара си. Но заключенията от тези модели не се вписват добре с емпирични наблюдения, които не регистрират измирания от такъв мащаб.
Защо палеонтолозите се съмняват
Палеонтологът от Смитсъниънския институт в САЩ Дъглас Ървин нарича спекулациите за Шесто масово измиране "отпадъчна наука":
„Хората, които твърдят, че сме в центъра на Шесто масово измиране, не разбират масовите измирания до степен, че да видят логическата грешка в разсъжденията си.“
Ървин започва с основни неща: за да се сравни съпоставимото, съвременното изчезване на един вид трябва да има същите маркери като при миналите. Измирането на сухоземните гръбначни животни определено не може да бъде такъв маркер. За сушата останките от гръбначни животни са лошо запазени или по-скоро много лошо. Американският палеонтолог припомня, че през миналия век е изчезнал странстващият гълъб - птица с глобална популация от милиарди индивиди. А днес имаме само два комплекта от неговите скелетни останки. След милион години или повече палеонтологът от бъдещето не би видял дори един комплект: костите на малките животни се запазват изключително зле. Тоест за него това изчезване би останало напълно незабелязано.
Ранните хора ловували най-големите животни до пълното им измиране
Тоест не е възможно достоверно да се разбере скоростта на изчезването на земните видове във Великото измиране. Научната основа за паралела между изчезванията от миналото и наши дни може да бъде наблюдавано масово измиране на морски организми, при това доста малки и масивни, а това, изглежда, не се случва.
Сегашното холоценово измиране - както и очевидно плейстоценовото - засяга най-силно големите гръбначни животни - най-уязвимите към човешкия натиск. Но изчезването на условни хипопотами не означава, че всички видове в екосистемата са пострадали наведнъж. Това трябва да се докаже, а привържениците на Шестото масово измиране никога не са правили такива опити.
Какво може да предизвика масово измиране?
Преди десетина хиляди години една четвърт от земната маса изгоряла: тя била запалена от падането на небесни тела. Смята се, че именно тези събития са били отразени в легендите на индийските народи, описващи картина, типична за падане на комети-астероиди. Въпреки това не е имало масово измиране след тези събития. Преди осемстотин хиляди години километров астероид паднал в Източното полукълбо. Експлозията била от милион мегатона - отломките от нея били открити в район с радиус от хиляди километри, тоест те също са успели да отлетят в Космоса и да се върнат обратно, както преди 66 милиона години. Но отново не имало масово измиране.
За да се постигне истинско масово измиране, е необходимо събитие от различен мащаб – например 100 милиона мегатона. Астероид с добър размер може да ни даде истинско Шесто масово измиране.
Учени: Измирането на динозаврите е започнало милиони години преди метеорита
Същия резултат може да се постигне и без астероид и всяка достатъчно напреднала страна в наши дни може лесно да направи това - ако, разбира се, иска. Академик Сахаров описва пътя в тази посока. Ако детонирате термоядрен боеприпас с огромна мощност, обграждайки го с голямо количество кобалт, той масово ще се превърне в кобалт-60. При достатъчна концентрация този радионуклид е способен да унищожи висшите растения и всички гръбначни животни (както и много насекоми). Освен това заразата ще е толкова продължителна, че дори след десетки години засегнатите зони ще бъдат опасни.
Преди петдесет и пет милиона години на Земята настъпил палеоцен-еоценски топлинен максимум: температурата се повишила с много градуси и средната стойност на планетата била +26 – с 11 градуса по-висока от сега. Палеонтолозите не успели да запишат ускорено изчезване през този период. Напротив: разнообразието от видове нараснало - и то не само в циркумполярните райони, но и в Амазонка, близо до екватора. Никой в научния мейнстрийм не прогнозира глобалното затопляне повече от +26 градуса днес.
Всичко това не означава, че усилията за опазване на природата са безсмислени. Напротив: ако перифразираме Дъглас Ъруин, дори само защото шестото масово изчезване не се случва, загрижеността ни за природата има смисъл.
