Халюцинациите възникват поради усилване на нормалната работа на мозъка – при оценка на протичащото да се опира на вече налична информация и прогнози.
До този извод в хода на експерименти са стигнали британски учени, автори на статия в сп. Proceedings of National Academy of Sciences (PNAS).
Мозъкът на човека притежава мощни способности да доизгражда картината на случващото се, опирайки се на непълна и нееднозначна информация. Например при влизане в тъмна стая човек лесно се досеща, че бързо прелитащото зад далечния диван тъмно петно е котката.
В процеса на такова узнаване новите визуални данни играят минимална роля (за разлика от фоновите знания). Но страничен ефект на "прогнозиращия мозък" се явява склонността да се виждат неща, които реално не съществуват, тоест халюцинации. Освен това такъв род изкривено възприятие е присъщо не само на психичноболните хора – почти всички са чували или виждали нещо илюзорно, смятат учените.
За да разберат за връзката на такива грешни прогнози с психическите заболявания, изследователите работили с 18 пациенти на психиатрията, които били диагностицирани с ранни признаци на психоза.
Психоза се нарича явно изразено нарушение на психическата дейност, при което психическите реакции грубо противоречат на реалната ситуация, което се отразява в разстройство на възприятието на реалния свят и дезорганизация на поведението.
Болните, както и 16 здрави доброволци, разглеждали няколко черно-бели картинки с изображение на неясни обекти. Участниците трябвало да кажат на кои картинки може да се разгледа силуетът на човек.
След това доброволците разглеждали цветни изображения, въз основа на които били построени черно-белите картинки. Склонните към психоза и халюцинации хора трябвало по-добре да използват тази информация – поради това, че халюцинациите произтичат от хипертрофираната склонност да се разпространяват в реалността по-рано формирани представи, решили учените.
Тази хипотеза се потвърдила напълно – пациентите със склонност към психоза по-добре използвали допълнителната информация (цветните снимки) и бързо определяли силуетите на човека на черно-белите изображения.
Допълнителен експеримент с участието на 40 хора, в различна степен склонни към психоза, потвърдил изходните изводи. Освен това потенциално опасното изместване в механизма на обработка на информацията (когато изходните данни за мозъка стават по-важни от новите, получени от сетивните органи) може да се определи още преди настъпването на психозата – което облекчава профилактиката на това разстройство.
"Появата на ключови симптоми на психическо заболяване може да се разбира като изместване в равновесието на нормалните функции на мозъка. Още по-важно е, че такива симптоми и усещания говорят не за "счупен" мозък, а за мозък, който се опитва – по най-естествен начин – да осмисли нееднозначните данни", подчертава Нареш Субраманям, съавтор на статията.
