Учените разкриват, че „колективното“ поведение е възникнало от нуждата за общуване и свързване. Купоните се разглеждат като основен аспект на общуването, но също така да част от нашите първични инстинкти.
Психолозите казват, че събирането на групи и ритмичните движения, изпълнявани заедно, са били средство на нашите древни предци за общуване и оцеляване, пише Daily mail.
А тези, които са притежавали способността да се движат координиранo в ритъм може да са имали еволюционно предимство.
Това, което повечето хора наричат „купони“ всъщност е част от онова, което френският социолог Емил Дюкрем нарича „колективно отделяне на газ“.
И тези, които притежават способността за координация и ритъм може да са имали еволюционно предимство.
Според Дюкрем хората чувстват определен тип „електричество“, когато са в тесен контакт с други хора.
След това е усещането за освободеност с други купонджии, които също се чувстват в „по-силна степен на колективно възбудени“, обяснява ученият Пол Карлс от Университета в Монреал.
"Това е безлично, екстра-индивидуалната сила, която е основен елемент на религията, транспортира индивидите в една нова, идеална сфера, като го издига извън себе си и ги кара да се чувстват така, сякаш те са в контакт с извънредна енергия“, споделя Карлс.
Не само, че купоните произлизат от поведението на нашите предци. Те също така водят началото си от религиозните ритуали.
„В повечето религиозни общества има някой, който е над публиката, спрямо опита си“, казва антропологът Димитрис Ксигалатас от университета в Кънектикът.
Според ученият, групите също имат „шаман“, който ги отвежда от един в друг свят.
Хората се тълпят в нощни клубове, барове и събития на открито, за да чуят любимите си мелодии и текстове, които им осигуряват по-еуфорично чувство.
В това поведение могат да се наблюдават религиозни ритуали – будитските монаси скандират, евангелистите вдигат ръце, а меломаните правят и двете.
„Ритуалът е социална технология“, казва Ксигалатас.
„Има един комуникативен аспект, но също така и първичен, инстинктивен аспект – да следват ритъма, да се ръководят от него.“
Проучване от 2006 година на университета в Рединг, предполага, че нашите предци не са танцували, за да се забавляват. Те използвали танца като начин за оцеляване.
Тази дейност е била начин за предците ни да образуват връзки един с друг, и тези, които са били координирани и ритмични, може да са имали еволюционно предимство, обяснява проучването.
Екипът анализира ДНК-то на танцьори и това на хора, които не танцуват, и е установено, че танцьорите имат два гена, които са свързани с добрите социални умения.
В допълнение, открили са по-високи нива на серотонин – известен химикал, който повишава настроението при хората.
"Ранните хора може да са танцували с цел привличане на партньор“, обяснява Стивън Дж. Митън, археолог от университета в Рединг в Обединеното кралство.
