Учен, написал за 13 месеца цели 18 научни статии за коронавируса! Лекар от спешно отделение във Филаделфия, който се обажда на телефон за спешна психологическа помощ за медици и се пречупва, изпадайки в амок, след като е изкарал 48-часова смяна без прекъсване и губи 20 пациенти заради COVID-19. Специалисти, които работят по ваксини срещу коронавирус и се измъчват, че не могат да са до колегите си в спешните отделения, за да им помагат с лечението на пациенти. А редактор в престижно научно списание разказва, че е напуснал заради стреса от необходимостта да е много бърз и акуратен при обработката на научни материали: „Смениха ме с двама души – това показва колко отговорна е била работата ми”. Това са само част от примерите, обобщени в специализирана статия на сп. Science.
Според изследване сред 1110 специалисти в научната и медицинската сфера в САЩ, 55% са обмисляли сериозно да сменят професията заради стреса от пандемията. 69% от участвалите в анкетата се чувстват стресирани, а 35% се чувстват гневни. Всичко това е удвояване на негативните показатели спрямо 2019 година.
„Всички работят през нощта, през почивните дни, всяка свободна минута. Няма допълнително заплащане. Няма гаранция за допълнително кариерно признание. Нямам дългосрочен договор. Чуватвам се напрегната, че това ми е шансът и не мога да го пропусна”, обобщава Ема Ходкрофт, биолог от Университета в Берн.
Учени, занимаващи се с академична работа, с която търсят всевъзможни отговори за COVID-19, се оплакват, че университетите и институциите, в които работят, не им помагат, ако имат малки деца.
Има обаче и учени на обратния полюс. Например директорът на отдел „Вирусология” в Медицинския център „Еразъм” в Ротердам Марион Купманс. Тя е част от мисията на СЗО в Ухан, която търси отговори за произхода на коронавируса. Работи от 8:00 сутринта до 23:00 вечерта 6, дори 7 дни в седмицата, но не го чувства като товар - защото вярва, че допринася в това пандемията да остане зад гърба на човечеството. Тя не е единствена – но границата между удовлетворението, че помагаш и психическия срив заради непосилните очаквания изглежда тотално размита в академичната и медицинската общност навсякъде по света.
