Западната цивилизация продължава да вярва в магията.
Смята се, че в съвременното общество магията вече не играе ролята, която са й отреждали в първобитни времена. Разни суеверия, разбира се, са останали, но като че ли сме започнали да гледаме по-трезво на нещата.
Ако и вие смятате така, то бързаме да ви разочароваме. Психолозите Джордж Нюман и Пол Блум от Йейлския университет (САЩ) забелязали, че на аукционите, където се излагат вещи, принадлежали на знаменитости, степента на физическа близост на звездите с предметите е важен фактор за ценообразуването.
Например, ако до обекта са се докосвали Джон Кенеди, Мерилин Монро или други хора, които в очите на публиката имат положително излъчване, то за него давали по-висока цена. Ако за продажба се излагала вещ, до която се е докосвал да речем Бърнард Мейдоф, желанието на хората да се разделят с парите си рязко намалявало.
Психолозите съзрели тук проява на латентната вяра в това, че личните качества на притежателя се предават върху предмета. Според тях имаме класически пример за контактна магия, когато нещо нематериално (магическа сила) се пренася чрез физически контакт.
Западното общество и до днес си живее с първобитни категории. (Няма нищо странно – още в края на XIX век разпространението на инфекциозните болести се обяснявало от учените със съществуването на загадъчни миазми.)
Изследването било проведено по следния начин. Учените анализирали сумите, за които били изложени 1297 вещи, имащи отношение към Кенеди, 288 – към Мерилин Монро, и 489 – към Мейдоф: мебели, накити, книги, кухненски прибори. Аукционните къщи обикновено не посочват дали наистина една или друга персона се е докосвала до тези предмети (при всичкото желание това невинаги е възможно да се установи) и психолозите решили да разберат мнението на трима души, като разпределили вероятността от докосване по 8-бална скала. Смятало се, че участниците в аукционите ще съдят например така: стенно украшение едва ли би могло да предизвика желанието на Кенеди да го пипне, но вероятно често е държал вилицата в ръката си.
По резултатите от търговете изследователите установили силна зависимост между финалната стойност на вещите и оценката колко често героят се е докосвал до нея. В случая с Мейдоф корелацията се оказала обратна.
В същото време е фиксирано изключение от правилото. Най-скъпите вещи, които надвишавали $10 000 (основно ювелирни изделия), не се разглеждали през призмата на физическия контакт със знаменитостите. С други думи, когато в центъра на вниманието били сериозни суми, хората се прощавали със суеверията и ставали напълно съвременни прагматици.
Нюман и Блум не спрели дотук. Те запитали 435 случайни хора за това колко са готови да заплатят за пуловер, принадлежал на силно обичана или силно ненавиждана от тях знаменитост. На респондентите било съобщавано, че пуловерът или е бил стерилизиран (тоест лишил се е от „магическата сила“, присъща на звездата), или е бил разгледан от експертите на аукционна къща (следователно до него се е докосвало „простолюдие“), или се реализира със строгото условие, че в бъдеще не може да се препродава (тоест човекът се лишава от възможността да разглежда дадената вещ като изгодно капиталовложение).
За стерилизирания пуловер (принадлежал на Мерилин Монро, например) запитаните били готови да заплатят с 14,5% по-малко, а ако не можели да го препродават – с 8,9% по-малко. Тоест „магическата същност“ се ценяла повече от парите. Това, че до вещите са се докосвали „простосмъртни“, почти не се отразявало на решението – „магическата сила“ на знаменитостта се извисява над опита да я замърсят.
Когато ставало въпрос за пуловера с „лоша“ слава, то резултатите били противоположни – стерилизираният се оценявал с 17,2%, а „опипаният“ – с 9,4% по-високо, тоест „магическата сила“ на „лошата“ знаменитост не издържала съприкосновението с простолюдието и леко губела стойност. Забраната за препродажба също почти никак не влияела на цената на предмета.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences.
