От XV до XVII век избухва вълна от „лов на вещици“ в западния свят. Между 1450 и 1750 г. около 90 000 са съдените като „вещици“ в цяла Европа. Около 45 000 от тях са екзекутирани.
Идеята за вещици е присъствала във фолклора още от времето на древните римляни. Но бруталното ловуване на вещици не е било толкова разпространено до XV век. Какво може да е предизвикало тези 300 години смъртоносен лов?
Защо бяха екзекутирани "вещиците от Салем"?
Ново изследване, публикувано в списание Theory and Society, изглежда, е посочило източника на тази вълна. Както се оказва, виновникът за смъртоносната лудост е не кой да е, а Йоханес Гутенберг.
Не, прочутият немски изобретател не е имал отношение към окултното. Но най-забележителното му изобретение, печатната преса, е това, което спомага за масовото разпространение на нова теория за магьосничеството през XV век според това изследване.
Източник: Daniel Nikolaus Chodowiecki / Public Domain
Една особено вредна масово разпространявана книга – текст, наречен Malleus Maleficarum („Чук за вещиците“), написан през 1487 г. от Хайнрих Крамер, доминикански монах – променя начина, по който западният свят вижда практиката на магьосничеството. Както пише в изследването, тази нова линия на мислене „изобразява магьосничеството като конспиративна дейност срещу благочестивото общество, а не просто като пакост от селски магьосници, езичници или невежи селяни“.
Повече от просто конспиративна теория, Malleus Maleficarum също служи като „първото печатно ръководство за лов на вещици“.
Благодарение на печатната преса Malleus Maleficarum се превръща в ранна форма на средство за масово осведомяване, лесно разпространена сред елита и грамотните на европейското общество. Тези, които не могат да четат, неизбежно ще чуят идеите, изричани от грамотните, и ще ги разпространят сред съседите си.
Проучването анализира данни за времето на съдебните процеси срещу вещици и публикуването на наръчници за лов на вещици от 553 града в Централна Европа между 1400 и 1679 г. Резултатите предполагат ясна връзка между публикуването на нови издания на Malleus Maleficarum и последващото увеличение на процесите.
Разказ от 1533 за екзекуцията на вещица, обвинена за подпалването на град Шилтах през 1531 г. „Briefmaler“: Stefan Hamer; Holzschnitt: Erhard Schön / Public Domain
Едно от ключовите прозрения на изследването е ролята на социалното влияние в разпространението на процеси срещу вещици. Когато един град възприемел практиките, описани в наръчниците за лов на вещици, близките градове често последвали примера му. Този процес, който изследователите наричат „идейна дифузия“, създал бавен, но мощен вълнообразен ефект в целия континент.
В Норвегия преброиха изгорените през Средновековието "вещици"
„Градовете не са вземали тези решения изолирано – казва водещият автор д-р Керис Дотен-Сниткер, постдокторант в Института Санта Фе, САЩ. „Те гледали какво правят съседите им и се учели от тези примери. Комбинацията от нови идеи от книги и влиянието на близките изпитания създали перфектните условия за разпространението на тези преследвания.“
„Печатната преса не е причинила създаването на разработената теория за магьосничеството, но нашите резултати показват, че тя е насърчила нейното разпространение, пишат изследователите.
Ловът на вещици обикновено е мотивиран от религиозни суеверия. Източник: Baker, Joseph E. / Public Domain
Според авторите на изследването тази идейна дифузия може да се види в много други области.
„Процесът на възприемането на процеси срещу вещици не е различен от начина, по който съвременните правителства приемат нови политики днес“, казва Дотен-Сниткер.
Истински вещици и магьосници, съществували в историята
„Често започва с промяна на идеите, които се затвърждават чрез социалните мрежи. С времето тези идеи пускат корени и променят поведението на цели общества.“
