Обикновено броят на погребаните мъже и жени в древните некрополи е приблизително равен. Но за Иберия от мегалитната ера нов метод за анализ на костни останки показва неочаквана картина: последните били два пъти повече. Дали това е резултат от екстремно събитие, или културна традиция?
Мегалитният некропол Панория в Югоизточна Испания принадлежи към основна европейска погребална традиция. Археолозите са разкопали такива гробници от големи камъни на териториите на Испания, Франция и Скандинавия.
На Иберийския полуостров подобни мегалитни некрополи се появяват в самото начало на IV хилядолетие пр.н.е. Честотата на използване на гробниците варира във времето, но погребенията в тях окончателно престават в края на II хилядолетие пр.н.е.
Владетелят на Иберия от медната епоха се оказа жена
Панория е открита през 2012 г., а разкопките започват през 2015 г. Тогава археолози от университета в Гранада (Испания) откриват 19 каменни долмена.
Те са на приблизително еднакво разстояние един от друг и са ориентирани основно с входа си към изгрева на слънцето по време на равноденствието. Хората в тях са били погребвани в сгънато положение и положени на лявата си страна.
Радиовъглеродното датиране показало, че първите погребения в Панория са направени през XXXVI – XXXV век пр.н.е. Некрополът е използван най-интензивно век по-късно, след това има спад с кратки възобновявания чак до XXI век – последният пр.н.е. Учените свързват спирането на ритуалната дейност в Панория с появата на аргарската археологическа култура по тези места и началото на бронзовата епоха.
В статия, публикувана в списание Scientific Reports, са описани резултатите от работата на съвместна изследователска група на университетите в Гранада и университета в Тюбинген (последният в Германия). Нейните автори твърдят, че са успели, използвайки съвременни биоархеологични методи, да определят пола на някои от погребаните в Панория.
По-рано учените вече са определяли пола на древните хора въз основа на пептиден анализ на зъбния емайл. Той съдържа амелогенин – полово диморфен белтък, образуващ емайла. В него обикновено се изолира генът AMELX, разположен на X-хромозомата, и AMELY от Y-хромозомата, който се среща само при мъжете.
Но всички предишни проучвания се фокусирали главно върху единични погребения. Сега за първи път било възможно да се получи демографски профил на доста голяма група хора. Авторите на научната работа са анализирали останките на 44 души. Една част от тях датират от най-ранните погребения, другата – от периода на най-интензивното използване на гробниците.
Резултатите от анализа показали, че в долмените на Панория са погребани два пъти повече жени, отколкото мъже. Археолозите смятат, че нормалното съотношение между половете в некрополите от онова време е от 0,95:1 до 1,02:1 (мъже към жени). За Панория този показател като цяло за изследваните останки е 0,5:1, а ако се отчитат деца и младежи, то е 0,16:1.
Такова нарушение на съотношението на половете в погребенията обикновено показва някакво екстремно събитие – война, епидемия, природно бедствие, където по-слабите умират по-често. Но такива събития оставят следи върху самите кости (от оръжия и продължително гладуване). Общият морфологичен анализ на останките от Панория не разкрива такива следи.
Половото надмощие, открито в Панория, според авторите на статията, показва, че специално внимание се обръщало на ритуалите при погребението на жени. Може би общността, която е построила мегалитите на Панория, е спазвала принципа на майчината линия, когато наследяването става по майчина линия.
Знатните дами от Тъмните векове били погребвани с африканска слонова кост
Но има и вариант на матрилокалност, при който дъщерите остават в родствената група, а синовете отиват в други семейства (мъжка екзогамия). Тази хипотеза се подкрепя от изключителната полова диспропорция при децата и младежите. Изследователите смятат, че техните открития сочат социална структура, ориентирана към жените, един вид матрицентричност. Но все още не е възможно надеждно да се докаже това.
Да добавим, че археолозите традиционно изчисляват нормалното съотношение на половете в древните погребения, посочени по-горе, въз основа на резултатите от морфологичния анализ на останките. Това е първият случай, когато се анализира толкова голяма група хора от една общност на базата на белтък от зъбния емайл. Може би, ако този метод се приложи към изследването на други древни некрополи, концепцията за „нормално съотношение“ ще трябва да се коригира.
