Думата сибила идва от гръцкия термин sibylla, което означава пророчица. Легендите за сибилите са известни от древни времена. В началото техните пророчества са били предсказвани на свещени места, често под влиянието на определено божество. В по-късни времена сибилите живеели като скитници, пътувайки със своите предсказания и последователи от едно място на друго.
ОЩЕ: Какво е предсказвал Делфийският оракул?
Най-ранният гръцки писател, за който е известно, че споменава сибила, е Хераклит. „Сибилата, с обезумяла уста, произнасяща неща, които не са за смях, окъсана и миризлива, но достига до хиляда години с гласа си чрез помощ божия", пише той.
Десетте жени, които знаели бъдещето
Сибила от Франческо Убертини, 1525. Public Domain
Не е ясно колко жени са определяни в историята като сибили. Римските писатели обикновено споменават сибилите с имена, които се отнасят до мястото на тяхното светилище. И Хераклит, и Платон обаче говорят само за една сибила.
С течение на времето броят на сибилите се увеличил до десет. Според „Божествени наставления“ на Лактанций (написани през IV век, цитирайки изгубена творба на Варон от I век пр.н.е.) тези десет сибили са Персийската, Либийската, Еврейската, Делфийската, Кумейската, Еритрейската, Самайската, Хелеспонтската (Тракийска), Фригийската и Трибуртинската сибила.
Три от най-известните сибили са Делфийската, Кумската и Еритрейската. Но не всички имали оракулско светилище. В неясната и променлива християнска картина има известно припокриване в разказите за сибилите.
ОЩЕ: Знаете ли най-известните сбъднали се пророчества на Едгар Кейси?
Делфийската сибила от Микеланджело, фреска в Сикстинската капела. Public Domain
За римляните обаче най-мистериозната и впечатляваща сибила била десетата – Тибуртинската сибила. Тя вероятно е била етруска по произход и се е превърнала в една от най-легендарните жени на древна Етрурия.
Сънища и пророчества
Към групата от класически девет сибили от елинистическия и близкоизточния свят римляните добавят десета. Наричали я Тибуртинската сибила. Нейното седалище било древният сабино-латински град Тибур (съвременен Тиволи). Въпреки че най-известните паметници на Тиволи са от XVI век, Тибур по нейно време бил същинска прекрасна градина с красиви сгради и пейзажи. Това е и мястото на легендарната среща на Август със сибилата.
Според легендата причината за срещата била, че Август искал тя да отговори дали трябва да бъде почитан като бог, или не. По-късно историята на тази среща се превръща в любим мотив на християнските художници. Въпреки че не е сигурно дали въпросната сибила е етруската сибила от Тибур, или сибилата от Куме, християнският автор Лактанций не се колебае да идентифицира въпросната сибила като Тибуртинската сибила, с което много учени се съгласили.
Лактанций дава обстоятелствено описание на сибилите. Според него името на Тибуртинската сибила е Албунея. Тя била почитана в Тибур като богиня и нейното светилище се намирало близо до бреговете на Анио.
ОЩЕ: Какво се случи при Армагедон
Гравюра на Тибуртинската сибила от Филип Гале, Антверпен, 1575 г. Public Domain
Легендите разказват, че тя винаги държала книга в ръката си и нейните оракулски отговори били предавани от Сената в столицата. Известната ѝ работа е написана около 380 г. сл.Хр., но не става широко известна, докато не са добавени ревизии и интерполации на по-късни дати.
Съдържанието на този текст описва император на име Констанс, който побеждава враговете на християнството и довежда до период на голямо богатство и мир, слага край на езичеството и обръща евреите. Пророчеството става известно в древността най-вече заради едно-единствено изречение: „Кралят на римляните ще поиска цялата християнска империя за себе си“.
Пророчеството за апокалипсис
Така пророчеството се превръща в бестселър на времето си. Древният текст е тълкувание на съня на Тибуртинска сибила, в който тя предвижда падането и апокалиптичния край на света. Съдържанието е толкова шокиращо, че векове наред хората се страхуват от това, което си представят за предстоящите 9 слънца, появяващи се на небето, като всяко едно е по-грозно и по-кърваво от предишното. Тези слънца трябвало да представляват 9-те поколения на човечеството и се смятало, че тяхното шествие завършва с деня на Страшния съд.
ОЩЕ: 8 забранени книги, които все още пренаписват историята
Към днешна дата има над 100 известни ръкописа – от XI до XVI век, отнасящи се до пророчеството. Броят на оцелелите копия е толкова голям поради шокиращото (и понякога полезно) съдържание. Пророчеството предсказва, наред с други неща, управлението на злите деспоти, завръщането на Антихриста и слънцето, превръщащо се в кръв.
Източник: Ancient Origins
