Екип от австралийски изследователи са открили доказателства за това как са се формирали и развивали зараждащите се континенти на нашата планета.
Учени от университета Къртин анализирали кристали от минерала циркон в кратона Пилбара в Западна Австралия и потвърдили старата хипотеза, че земните континенти са се формирали в резултат на удари на гигантски метеорити. Резултатите от изследването са публикувани в списание Nature.
Земята е единствената известна ни планета, която има континенти – големи масиви от земна кора, разположени в по-голямата си част над нивото на Световния океан, докато останалата периферна част се намира под водата. И макар че това е може би първото нещо, което прави впечатление, когато се наблюдава нашата планета от Космоса, учените все още спорят как са се образували тези континенти.
Авторите на едно от по-ранните изследвания предполагат, че първите суперконтиненти са се появили в резултат на субдукция и тектоника на плочите. Австралийски и белгийски учени обаче през 2020 г. допуснаха, че континентите са се появили в резултат от съвсем различен процес. Изследователите измерили изотопите на желязото и цинка в скали, добивани в Централен Сибир и Южна Африка: тогава химическият състав на пробите показал, че те са се образували в среда без субдукция.
Сега друг екип от университета Къртин е открил доказателства за това как нововъзникващите континенти са се формирали и еволюирали. Учените анализирали състава на кислородните изотопи в цирконовите кристали от кратона Пилбара – най-старата известна област на земната кора на планетата, датираща отпреди 2,5 до 4,0 милиарда години.
Изследователите установили "нисходящ" процес, който е започнал с топенето на скали по-близо до повърхността преди 3,4 – 3,6 милиарда години („показващо кристализация от еволюирала магма, произхождаща от хидротермално изменена базалтова кора, като например в съвременна Исландия") и след това, в периода преди 3,0 – 3,4 милиарда години, се е разпространил по-дълбоко, както се вижда от слоеве от сферични частици.
„Плиткото топене (на първия етап – б.р.) съответства на мащабни сблъсъци, характерни за първия милиард години от историята на Земята. Такива силни въздействия са стартирали механизма на разцепване на земната кора и дългосрочни хидротермални промени, дължащи се на взаимодействие с обширния океан“, пишат учените. Ударите на такива гигантски метеорити, според авторите на статията, са довели до топенето на мантията на планетата с образуването на ядро – най-дебелия слой на Земята. Освен това най-старите породи са се образували преди 3,5 – 3,9 милиарда години, към края на така наречената късна тежка бомбардировка, и това не може да се нарече съвпадение, подчертават изследователите.
„Три четвърти или повече от съвременния обем на континенталната кора са се формирали по време на архейския еон (преди 2,5 – 4,0 милиарда години), когато според мнозина повърхността на Земята е била почти изцяло покрита от най-важния компонент – водата. Най-старата оцеляла континентална кора се състои главно от натриеви гранити от серията тоналит-тронджемит-гранодиорит, образувани в резултат на частично топене на хидратирани базалтови породи (амфиболити) на дълбочина от около 25 – 50 километра“, обобщават учените.
ВИЖТЕ ОЩЕ: България била част от древния континент Балканатолия
