През втората половина на 15. век италианските художници постепенно променят технологията си на работа: маслените бои заменят яйчната темпера. Но оказва се, не всички творци са били готови да се откажат от яйцата.
Смята се, че историята на европейската маслена живопис започва през 15. век. Преди това художниците рисували с темпера, за приготвянето на която сухите пигменти се смесвали с кокоше яйце (или само с жълтък и малко вода). Яйчната темпера се отличавала с нестабилност: финалният цвят на боите и дори запазването на платното зависели силно от условията, при които съхнела картината.
Според твърденията на италианския художник и писател Джорджо Вазари холандският художник Ян ван Ейк през първата половина на 15. век се досетил да разрежда прахообразните бои с растителни масла – и по този начин изобретил нова техника за живопис. Трудно е да се провери твърдението на Вазари: има примери за по-ранна употреба на подобни бои, но всички те са единични. Ван Ейк може да е бил както изобретател, така и популяризатор – и доста успешен.
Така или иначе, през втората половина на 15. век към маслена живопис преминава Пиеро дела Франческа, като до голяма степен оформя вкусовете и възгледите на художниците от своето време. Ако всичките му ранни произведения са изпълнени с яйчна темпера, то по-късните са рисувани предимно с масло. Маслените бои били по-пластични, по-удобни за работа и се държали по-предвидимо при съхнене.
Преди известно време химици, изучаващи картините на старите майстори (така изкуствоведите събирателно назовават художниците от Западна Европа от Ренесанса до средата на 19. век) открили следи от яйчен жълтък в маслени бои. Това се отнася за произведенията на Сандро Ботичели, Леонардо да Винчи, Вермеер, Рембранд и други художници.
Имало предположение, че майсторите продължавали да използват яйчна темпера като основа (първоначална скица върху основното платно или панел), която след това била покривана с масло. Така следи от яйчен жълтък попадали в горния слой бои.
Необичайно химично съединение е открито в картина на Рембранд
Авторите на нова статия в списание Nature Communications твърдят, че художниците са добавяли жълтък към маслените бои, за да решат проблемите с влагата, набръчкването на повърхността и пожълтяването.
Изследователите смятат, че когато италианските живописци са възприели технологията за производство на маслени бои и техниките за рисуване с маслени бои от своите северни колеги, те са се сблъскали с някои проблеми. От една страна, изсъхването на картината протичало по-предсказуемо, но от друга страна, в някои случаи повърхността на слоя боя буквално се покривала с бръчки. Така например било с някои от ранните произведения на Леонардо да Винчи.
„Мадоната с карамфила“ е ранна творба на Леонардо да Винчи, изпълнена с маслени бои, които по някаква причина са се набръчкали при изсъхване. Leonardo da Vinci / Public Domain
Авторите са изследвали „Оплакването на Христос“ (на заглавната снимка на статията) на Сандро Ботичели с помощта на газова хроматография, масспектрометрия и аминокиселинен анализ. Ботичели е рисувал платното в края на 15. век и дълго време се смятало, че е използвал темпера. Сега се оказа, че флорентинецът е съчетавал две техники: темпера и масло. А маслените бои не са били съвсем обичайни.
Учени откриха още една неизвестна картина на Ван Гог
В резултат на изследването на шест образци от боя учените установили, че всички те се състоят от смес от пигмент с растително масло, но също така във всички тях били открити следи от протеин от яйчен жълтък. Жълтъкът явно преднамерено е бил забъркван в маслената боя. Подобни данни са получени и от редица други произведения на стари майстори.
Това изглежда доста странно, защото имаме нелоша представа за технологията за производство на различни бои според трактата „Книгата за изкуството“ на италианския художник Ченино Ченини. Той описва няколко метода, но нито един от тях не подразбира добавяне на яйца към маслените бои. Въпросът е дали тази добавка е подобрила характеристиките на боите.
Учените открили, че протеиновите съединения от състава на жълтъка на яйцето образуват тънък слой около частиците пигмент, който не позволява на тези частици да абсорбират вода от влажна среда. Слоят маслени бои с тази добавка ставал по-твърд, а повърхността изглеждала по-матова. В резултат слоевете боя не се набръчквали при съхненето.
Не само Мона Лиза: Прочутите (и спорни) картини на Леонардо да Винчи
Освен това антиоксидантите в състава на яйчния жълтък помагали за предотвратяване на пожълтяването при изсъхване, като забавяли реакцията между кислорода и маслените компоненти.
По-скоро самите велики художници са експериментирали с технологиите за изготвяне на бои, като по този начин подобрявали техните характеристики. Учените подчертават, че темата на тяхната работа е важна не само като получаване на нова информация за историята на изкуството. Разбирането как точно са изработвани едни или други бои е изключително полезно както за реставраторите, така и за тези, които се занимават със съхранението на съкровища на живописта.
