Учените са се опитали да разберат как акулите се виждат помежду си и за отговор на този въпрос са конструирали видеокамера, показваща света през очите на тези морски хищници. Изследването е представено в сп. Scientific Reports.
Биофлуоресцентните животни не определят сами своята окраска – специални молекули на тяхната кожа поглъщат околната светлина и я отразяват с изместване в дължината на вълната. Под водата, която влиза в ролята на огромен син филтър, този процес също има своите особености.
Учените започнали с анализ на ретината на акулите и установили, че тези органи притежават дълги пръчици, които им позволяват да виждат в условията на слаба осветеност, и само един тип колбички, който им помага да различават синьо-зеления цвят.
Като настроили видеокамерата спрямо тези принципи, учените се спуснали с нея на дъното на залива Скрипс (Калифорния) и разгледали котешки акули в обичайната им среда.
Без камерата акулите практически не се виждат под водата, но ако тя се включи, то върху рибите започва да свети зелена окраска, която е различна по форма, в зависимост от пола и вида на акулата.
Според учените биофлуоресценцията позволява на акулите да се виждат взаимно под водата (за да си търсят полов партньор), като в същото време остават недосегаеми за хищниците.
"В света на безкрайните оттенъци на синьото изведнъж се появява същество, покрито с окраска, която преобразува синия цвят в зелен. Това буквално е като бяла врана", пояснява ръководителят на изследването Дейвид Грубер.
