Високото ниво на стрес ни кара да пренебрегваме гражданския си дълг. Политическата активност на човек зависи от множество фактори. Върху простото решение да отидеш или да не отидеш да гласуваш влияят възрастта, нивото на образование, нивото на доходите, семейната история и др. Но не само социално-икономическите фактори са от значение, твърдят учените от университета Небраска в Линкълн.
Макар САЩ да е еталон на демократичната система, американците гласуват по-зле, отколкото европейците – в избирателните секции отиват по-малко хора, сравнено с Европа. Джефри Френч и колегите му предполагат, че съществена роля за този факт може да играе стресът. Всяко политическо действие (в битово значение) е основано на конфликт на интереси и на необходимостта даден конфликт да се бъде решен по някакъв начин. Това е безусловно стресова ситуация, така че може да се предположи, че хората с висока чувствителност към стреса или изпитващи силно психологическо натоварване ще избягват политическата активност, дори и такава обикновена форма, като гласуването.
За да докажат хипотезата си учените събрали проби от слюнката на сто души, сред които имало ярки привърженици на двете главни политически партии в САЩ, както и такива, които не се интересували от политика. По слюнката се определяло нивото на кортизол, един от главните хормони на стреса. Те определяли наситеността му няколко пъти, до и след специални задания, които трябвало или да стресират, или да успокоят участниците в експеримента. Многократното му измерване е било необходимо за това да се определи доколко човек е напрегнат изобщо.
Оказало се, че високото първоначално ниво на кортизол е свойствен за онези, които не ходят често до избирателните секции, дори ако са запалени привърженици на една или друга партия. При това участието в други форми на политическа активност (като помощ в избирателната кампания, финансиране на политическо движение и др.) не можело да се предвиди по нивото на кортизол.
Промените в стойностите на този хормон не оказвали влияние и върху стремежа да се участва в някакви социално-религиозни мероприятия. Сред останалите фактори, влияещи на електоралната активност, авторите на изследването определят възрастта: възрастните хора гласуват по-активно, в сравнение с младите. Резултатите от проучването са публикувани в сп. Physiology and Behavior.
Нивото на кортизол като маркер за стреса отдавна се използва в психологическите и психофизиологичните наблюдения. Известно е, че високото му ниво потиска социалната активност, човек страни от контакти с останалите, нараства тревожността му и всичко това може да доведе до развитието на депресия. Връзката на кортизола с политическата активност е изследвана за първи път и може да се каже, че високото ниво на стрес потиска стремежа към волеизявление (но не влияе на другите форми на политическа активност). Не се ли крие тук тайната за това, защо в депресивните социално-икономически условия хората са равнодушни към изборите?
