За някои Свети Валентин е топъл и мил празник, за други е повод за тъга. Всичко това заради романтичното настроение, цветята и шоколадовите бонбони във формата на сърце. Този ден обаче невинаги е бил толкова красив и розов.
Историците не знаят точния произход на Деня на свети Валентин. Някои експерти обаче свързват този празник с древния римски празник на плодородието Луперкалии и със смъртта на трима светци на име Валентин, които били екзекутирани на 14 февруари.
Днес Денят на свети Валентин е известен като Празник на влюбените, но малцина знаят неговата заплетена история.
Луперкалиите
Съществува широко разпространено, но непотвърдено мнение, че празникът произлиза от древноримските езически Луперкалии - празници на изобилието в Древен Рим, посветени първоначално на покровителя на вълците Луперк ("прогонващия вълците"), чийто култ впоследствие се слял с този към бог Фавн и Луперк станал едно от неговите прозвища. Луперкалиите се празнували между 13 и 15 февруари. В подножието на Палатинския хълм при пещерата Луперкал (където според преданието живяла вълчицата - лат. Lupa, - отгледала Ромул и Рем) жреците, наречени "луперци", принасяли в жертва кози и кучета. Принасянето на козел означавало молитва за плодородие, а на куче - за пречистване.
Оракулът на Александър Македонски
След това кожата на животното се нарязвала на тънки ремъци от жреците в храмовете - било невъзможно обикновени хора да се присъединят към ритуалите. Но най-забавното започвало след жертвоприношението. Жреците завързали остатъците от кожите като превръзки на бедрата си, вземали нарязаните ремъци и тичали вън от светилището.
Фестивалът Луперкалии в Рим (около 1578–1610). Adam Elsheimer - Christie's / Public Domain
Хората (предимно жени) вече ги чакали на улицата. Жреците на Луперк се втурвали през тълпата, безмилостно бичувайки с ремъците всеки, който им попаднел. Но мнозина римляни умишлено се стараели да попаднат под ударите - докосването на ремъка на жреца обещавало просперитет и успех за мъжете и плодовитост за жените.
Основната задача на Луперкалиите била прогонването на вълците от пасищата и получаването на потомство както от добитъка, така и от хората. Известно е, че през 276 г. пр.н.е. броят на децата в Рим рязко е намалял. При избухването на епидемии често се раждали болни или мъртвородени деца. Както оракулът информирал хората, за плодородие хората трябвало да прибягват до различни мистични ритуали. Това укрепило традициите на Луперкалиите, тъй като се смятало, че една жена успяла да подобри здравето си след бичуване с жертвена козя кожа.
По време „вълчето“ празненство и самите жреци се опитвали да се уподобят на диви животни. Много от тях били напълно голи, което давало стимул на събралите се участници също да захвърлят дрехите и всякакво приличие. Често в края на Луперкалиите се провеждали масови оргии, за които се смятало, че носят енергията на бог Луперк. Римските жени хвърляли имената си в голяма урна, а ергените ги вадели и се събирали с тях (което често завършвало с бракове). Въпреки че според някои историци тази част от ритуала била измислена чак през XVIII век.
Луперкалиите днес изглеждат като див и шокиращ празник, но в Древен Рим към тях са се отнасяли напълно търпимо. Има предположение, че дори известният Марк Антоний е участвал в честванията на бог Луперк като жрец. Луперкалиите били отменени през 496 г. от папа Геласий I, но и днес в европейските страни 14 февруари остава любим празник. Вярно, празнуват го малко по-различно.
Свети Валентин
Свети Валентин. Ralph Hammann / Public Domain
Католическата църква признава най-малко трима светци с име Валентин, загинали мъченически на или около 14 февруари. В чест на тяхната мъченическа смърт Католическата църква обявила 14 февруари за Ден на свети Валентин. Съществува мнение, че честването е обявено именно от Геласий I, след като отменил дивите Луперкалии.
Почти няма достоверна информация за живота на трите светци с името Валентин. Известно е само, че Валентин Римски е бил свещеник и е приел мъченичеството по време на преследването на християните през III век. Друг Валентин бил епископ на Интерамна (сега град Терни, Италия). Той бил екзекутиран заради вярата си на 14 февруари 270 г. и погребан близо до Рим. За третия Валентин знаем само, че е загинал в Картаген. По-подробни сведения за светите мъченици се появили чак в епохата на Зрялото средновековие (през XI–XIV век), но и в тях липсвала романтична окраска.
Златната легенда
Според легендата римският император Клавдий II не можел да събере достатъчно войници за армията си. Тогава решил, че съпругите не пускат мъжете си на война, и забранил на младите мъже да се женят.
Свети Валентин бил лечител и проповедник на християнството. Той не само се молел за болните, но и тайно венчавал влюбените въпреки забраната на Клавдий. Веднъж пазачът на затвора се обърнал към него за помощ. Той го помолил да излекува сляпата му дъщеря Юлия. Свещеникът предписал на момичето мехлем за очи и казал тя да дойде по-късно.
Мистерията на Норфолкския полк - 267 английски войници се разтворили в мъглата
Слуховете за тайните венчавки обаче достигнали до императора и свети Валентин бил хвърлен в затвора. Знаейки, че скоро ще бъде екзекутиран, Валентин написал предсмъртно писмо до сляпата Юлия с признание в любов и ѝ го предал чрез баща ѝ. Валентин бил екзекутиран същия ден, 14 февруари. Когато момичето отворило бележката, вътре имало шафран и подпис "Твой Валентин". Джулия взела шафрана в ръцете си и зрението ѝ се върнало по чуден начин.
Свети Валентин кръщава света Лусила. Jacopo Bassano / Public Domain
Тази история може да се нарече измислица дори само защото по времето на свети Валентин (III век) още не е съществувал специален обред на църковна венчавка при сключване на брак. Освен това християнската религия в езически Рим е била презряна и преследвана и е малко вероятно император Клавдий да е придавал голямо значение на такъв обред.
Други историци смятат, че свети Валентин и романтиката се свързали един с друг едва в края на XIV век и по-специално заради стихотворението на Джефри Чосър „Птичи парламент“, в което той пише, че птиците започват да си търсят партньор именно в Деня на свети Валентин. По-късно други поети и писатели започнали да разпространяват това твърдение и да наричат 14 февруари Празник на влюбените. Такива реплики има например в „Хамлет“ на Шекспир.
В Късното средновековие сред знатните хора царяло изключително романтично настроение. Обетите за вечна любов и изтънченото ухажване на дамата (или джентълмена) на сърцето били модерно занимание и идеята за празник, посветен на всички влюбени, била приета с радост. Традицията за признаване на чувствата пред избраника в Деня на свети Валентин се вкоренила и в крайна сметка се разпространила по цял свят.
