Геронтолог и историк от Калифорния са се обединили, за да разберат дали деменцията е била толкова разпространен проблем в древността, колкото е днес. Проучване на медицинската литература от елинистическия период е показало, че тежките когнитивни увреждания и старческото слабоумие не са били подобни на епидемия в Древна Гърция и Римската империя, въпреки че много хора са живели над 65 години.
ОЩЕ: Как са лекували рак в Древна Гърция?
Авторите смятат, че това се дължи на начина на живот и околната среда. Изследването е публикувано в Journal of Alzheimer's Disease.
Мозъкът и механизмите на стареене за няколко хиляди години не са се променили, затова може да се предположи, че болестта на Алцхаймер и други форми на деменция винаги са съпътствали човечеството, ако, разбира се, условията са позволявали човек да доживее до напреднала възраст. Но в класическите текстове от времето на Аристотел и Гален, който, между другото, е живял до 87 години, много малко се споменава за тежките признаци на сенилна деменция.
Проф. Калеб Финч, геронтолог и клетъчен биолог, който изучава невробиологията на стареенето в Школата по геронтология към Университета ва Южна Калифорния, и известният историк по елинистичния период Стенли Бърщайн са преровили голяма част от медицинските трудове на Хипократ и неговите последователи в търсене на симптоми, които може да са свързани с деменция. Сред болестите на възрастните хора в тях се изброяват глухота, храносмилателни разстройства, световъртеж, но почти нищо за загуба на паметта.
В древноримската медицинска литература, няколко века по-късно, има някои препратки. Гален пише, че на 80 години някои възрастни хора вече не могат да се обучат на нищо ново. Плиний Стари разказва за известния оратор и сенатор Валерий Месала Корвин, че в старостта си забравил собственото си име. А Цицерон отбелязва, че „старческата глупост е характерна за безотговорните хора, но не за всички стари хора“.
ОЩЕ: Откриха дома на римския учен Плиний Стари
„При древните гърци е имало много, много малко – но ние го намерихме! – споменаване на нещо, което може да е подобно на леко когнитивно увреждане“, каза Калеб Финч. „Когато стигнахме до римляните, открихме поне четири твърдения, които предполагат редки случаи на прогресивна деменция. Въпреки че не можем да кажем дали е болестта на Алцхаймер, или не."
Финч предполага, че с напредването на прогреса от древните гърци към римляните са се променяли и условията на околната среда. Затова при гърците могат да се намерят препратки само към леки когнитивни нарушения. При римляните вече се появяват някои признаци на деменция. Римската аристокрация използвала съдове от токсично олово, от него били направени водопроводните тръби във вилите им и дори към виното добавяли оловен ацетат (т.нар. оловна захар) за подслаждане.
Мощният невротоксин и други градски замърсявания може да са допринесли за когнитивен спад с възрастта. Но сериозна загуба на паметта, нарушения в речта и замъглено разсъждение, причинени от болестта на Алцхаймер и други видове деменция, не са били толкова разпространени, колкото са в съвременния свят, казват авторите на статията.
Учените сравняват древния свят с цивилизацията на индианците цимане, които и до днес живеят изолирани в джунглата на Амазонка в Боливия. Въпреки че са наясно с външния свят и рядко имат контакт с него, цимане са съумели да запазят традиционния си начин на живот какъвто е бил преди 2000 – 2500 години. Скорошни изследвания показват, че само 1% от старците на цимане страдат от симптоми на деменция. Докато в САЩ например това са 11% от хората на 65 и повече години.
ОЩЕ: Древните римляни са имали мания към обезкосмяване
Авторите отбелязват, че примерът на цимане и изследването на медицинските данни на древните римляни и гърци ни карат да вярваме, че физически активният начин на живот и околната среда играят решаваща роля в развитието и разпространението на деменцията.
