Дълбоко под улиците на Париж мъртвите казват последната си дума. Те разказват за 1000 години на смърт в града: колко са погребаните в лабиринта от тунели, които изграждат Les Catacombes, какво ги е убило и как болестите, които може да са довели до гибелта им, са се развили през вековете, пише The Guardian.
В първото по рода си научно изследване на обекта екип от археолози, антрополози, биолози и лекари изследва някои от скелетите на около 5 – 6 милиона души, чиито кости са били буквално изхвърлени в шахти на кариера в края на XVIII и началото на XIX век.
„Колкото и удивително да изглежда, никога не е имало сериозно научно изследване на катакомбите – казва Филип Шарлие, който ръководи проекта. – Нашето изследване разглежда 1000 години от историята на общественото здравеопазване в Париж и неговите предградия, на медицината и операциите, на които хората са били подложени, и болестите, от които са страдали.
Разбулват мистериите на детските катакомби в Палермо
В света има и други костници, но тази може би е най-голямата, така че е уникална. Това е идеалното място за извършване на антропологично и палеоантропологично изследване.
Табела на входа на Les Catacombes, 300-километрова мрежа от тунели на 20 метра под земята, предупреждава с главни букви 550 000 посетители годишно на мястото: „Спри! Това е Империята на смъртта“.
Цитатът от „Енеида“, преведен от поета Делил. Deror avi / CC BY-SA 3.0
През втората половина на XVIII век градските власти решават да ексхумират телата, погребани в гробището Les Innocents близо до Халите в центъра на Париж, и от други пренаселени градски гробища, уж по здравословни причини.
„Историята гласи, че хората пият, ядат или танцуват в таверна или кабаре в подземие, когато стената се срутва и разлагащите се тела падат върху тях. Само си представете сцената“, казва Шарлие. „Тогава властите осъзнали, че вече не е възможно парижките гробища да поемат броя на погребаните мъртви. Те решили, че миазмата е опасна за общественото здраве, така че била създадена комисия, която да реши какво да прави с телата.“
Те просто били хвърлени в неизползваните шахти на кариерата, които са служили за изваждане на камъните, използвани за изграждането на Париж, и оставени натрупани там, където паднали.
„Официалната обосновка била общественото здраве, но подозирам, че с демографския натиск в Париж е имало реален финансов и икономически интерес от възстановяване на собствеността на земята.“
През 1788 г. под прикритието на нощта започва операция за изваждане на милиони заровени тела. Те са изкопани и натоварени на волски каруци, които тътнат из града, придружени от свещеник, до тогавашните предградия.
Гробището Les Innocents през 1550 г. Theodor Josef Hubert Hoffbauer / Public Domain
„Те просто били пуснати в неизползваните шахти на кариерата“, казва Шарлие.
През 1810 г. генералният инспектор на кариерите, благородникът Луи-Етиен Ерикар дьо Тюри, решава, че трябва да се прояви известно уважение към мъртвите, и подрежда черепи и дълги кости – бедрена кост, пищял, раменна кост – в декоративни стени, известни като хаги.
„Той го превръща в място, което може да се посещава, не само за туристи, но и като вид философски кабинет с гравирани надписи“, казва Шарлие.
Но зад внимателно подредените фасади, изградени като сухи каменни стени, останалите кости лежали в бъркотия като отломки.
Днес, в друг участък от лабиринта от тунели, зидари, ангажирани от Catacombes de Paris, които управляват обекта, ремонтират част от хага, срутила се поради просмукване на вода.
„Това е същото savoir faire (ноу-хау), използвано при изграждането на суха стена“, казва Флоран Бастароли, докато поставя по-малки кости между щателно спретнати редици от по-големи кости и черепи. „Наистина те кара да се замислиш за собствената ни смъртност и как всички свършваме така.“
След като една от хагите се срутва през 2022 г., екипът на Шарлие от университета във Версай и Сен Куентин ан Ивелин получава възможност да проучи мястото.
Аранжирани кости в Парижките катакомби. Djtox / Attribution
Освен че разглежда ампутациите, трепанациите, аутопсиите и балсамирането, на които са били подложени мъртвите, изследването включва това, което учените наричат палеопатология, за да определи от какви заболявания и паразитни инфекции са страдали, както и отравяния с тежки метали, включително олово, живак, арсен и антимон.
Шарлие казва, че заболяванията, които оставят следа върху човешките кости, включително рахит, сифилис и проказа, са по-лесни за идентифициране, но извличането на ДНК от зъбите им позволява да открият инфекциозни агенти като чумата, които убиват твърде бързо, за да оставят белег.
„Можем също така да видим например дали сифилисът, който е убил някого през XVI век, е същият като днешния сифилис или дали инфекциозният агент на болестта е микроеволюирал“, добавя той.
Катакомбите Ком Ел Шокафа: как едно магаре откри чудото на Древен Египет
Досега екипът на Шарлие сканира кости и взема проби. Той казва, че радиовъглеродното датиране, което все още предстои да извършат, ще им позволи да установят възрастта на костите, а простото преброяване трябва да даде по-точна оценка на броя на телата в катакомбите. Той очаква цифрата да надхвърли 6 милиона.
Проектът вече е в своята трета година и екипът ще представи първите предварителни констатации преди края на годината. Шарлие прогнозира, че работата ще надживее кариерата му.
„Задачата е огромна. Това е работа без край. Мисля, че учениците на моите ученици ще го продължат и това е добре“, казва той.
Аристократът граф Дьо Тюри предпочитал да не гледа твърде далеч в бъдещето. Един от надписите, които той поставя в катакомбите, напомня на посетителите: „Мислете сутрин, че може да не стигнете до вечерта, а вечерта, че може да не стигнете до сутринта“.
