Изследователи на съня от Калифорнийския университет в Ривърсайд са открили, че вегетативната нервна система, която отговаря за такива функции като сърцебиене, дишане и перисталтика, играе роля в процеса на преход от краткосрочната в дългосрочната памет. Изследването е публикувано в изданието PNAS.
Известно е, че сънят допринася за трансформацията на впечатленията, знанията и преживяванията, получени през деня, в стабилни и дълготрайни спомени. Този процес е известен като консолидация на паметта.
Учените и до днес не знаят с точност какви именно физиологични механизми отговарят за тази функция. Но фактът, че паметта се подобрява при усилване на активността на вегетативната нервна система, накарал биолозите да се замислят, че вегетативната нервна система може да играе ключова роля.
Доброволците участвали в две сесии, между които им позволявали да заспят, за да оценят качеството на съня и да измерят сърдечната дейност.
На първия етап от експеримента 81 доброволци трябвало да подберат подходяща дума към три несвързани помежду си думи. Например към думите "сняг", "хартия" и "пяна" подхожда думата "бял". Също така участниците преминавали и друг тест за аналогии – отговорите му били подсказки за решаването на някои задачи във втория етап на експеримента.
Преди втората сесия от експеримента 60 доброволци спали известно време, докато другите гледали видео. Едновременно с това учените измервали сърдечния им ритъм. Следващият тест се състоял от задачи, част от които били включени в първия тест, част били нови, а останалите имали същите отговори, както и в теста за аналогии.
Всички участници подобрили резултата си при изпълнение на повтарящи се задачи. Но тези от тях, които спали, се справяли по-ефективно със задачите, които имали подсказки в теста за аналогии.
Интересно е, че 40% от данните, демонстриращи подобрение на паметта, били свързани с фазата на бързия сън, а 70% - с активността на сърдечния ритъм. Тъй като за сърдечната дейност отговаря вегетативната нервна система, то може да се направи предварителен извод за ролята на последната в консолидацията на паметта.