Катастрофалният характер на събитията, свързани с падането на големи метеорити, се определя преди всичко не от техния размер, а от състава на емисиите в атмосферата, сочи ново изследване. Ако се съсредоточим върху изучаването на минералния състав на метеоритите и местата, където те падат, можем да си спестим многото сложности на предишните теории, обясняващи масовото изчезване на животни и растения от ударни събития.
Според нови изследвания на испански и британски учени смъртността от метеоритите, падащи на Земята, се определя повече от техния състав, отколкото от техния размер. Именно в това се крие ключът, защо не най-големите космически тела са причинили масовото изчезване на животни, например на динозаврите, а последствията от падането на по-големите космически късове може да не са били толкова катастрофални. Статия за това е публикувана в Journal of the Geological Society.
През цялата си история от 4,5 милиарда години Земята от време на време е била подлагана на силни бомбардировки от Космоса. Група експерти са се опитали да изяснят защо падането на някои от метеоритите е причинило масово измиране, а на други - не.
Изследователи от британския Университет в Ливърпул и испанския Институт за технологии и възобновяема енергия в Тенерифе са анализирали 44 ударни събития, причинени от падането на поне десеткилометрови обекти през последните 600 милиона години. Екипът учени включвал специалисти в областта на палеонтологията, астероидната стратиграфия, минералогията, микрофизиката на облаците и климатичното моделиране. Те открили, че наличието на специфичен минерал - калиев фелдшпат - в емисиите винаги е съпътствало масови измирания, независимо от точния размер на самите обекти.
Най-известното такова събитие, случило се на границата на периода на Креда и Палеоген преди 66 милиона години и убило динозаврите, се счита като падане на не най-големия метеорит, в резултат на което се е образувал кратерът Чиксулуб с диаметър около 180 км на полуостров Юкатан.
Заедно с динозаврите са изчезнали и много други таксони на животни и растения, включително мозазаври, плезиозаври, летящи птерозаври, много видове мекотели, включително амонити и белемнити, водорасли и т.н. Предишните теории са наблягали на много тясна времева връзка между причината (събитието на въздействие) и следствието (изчезването на видове), която трябвало да се определи преди всичко от размера на падащите метеорити: по-големите трябвало да имат по-силен ефект върху цялата биосфера, докато по-малките, според същата логика, не би трябвало да имат същите въздействия в глобален мащаб.
Глинестият минерал, предизвикал катастрофални масови измирания, сам по себе си не е токсичен, но действа като нетипичен за Земята аерозол, причинявайки формирането на зародиши от ледени ядра, които след това по решаващ начин влияят върху динамиката на облачността, играейки важна роля в микрофизиката на облаците и модулирайки глобалното албедо – отражателната способност на цялата Земя.
Ударните събития водят до моментално (по геоложки стандарти) разпределение на фракции минерален прах с частици с диаметър, по-малък от 200 микрометра, които лесно се разпространяват на дълги разстояния и 10–1000 пъти превъзхождат обичайните годишни прахови емисии в атмосферата. Образуващите се в резултат облаци от своя страна променят режима на инсолация на Земята – до повърхността достига по-малко слънчева радиация, цялостното нагряване на планетата намалява за много години и климатът ѝ се променя.
Освен това земната атмосфера след това става по-чувствителна към ефектите от затоплянето и по-остро реагира на резултатите от емисиите на парникови газове, например от изригващи вулкани. Последиците от тези емисии се отразяват в продължение на хиляди и дори стотици хиляди години.
„В продължение на десетилетия учените се чудят защо някои метеорити причиняват масово измиране, а други, дори много големи, не го правят“, обяснява Крис Стивънсън, седиментолог (специалист по седиментни скали) от Университета в Ливърпул. - Когато сравняваме тези данни, то не спираме да се учудваме: животът продължава в обичайния си ритъм по време на четвъртото по големина ударно събитие, при което е възникнал кратер с диаметър ~48 км, докато ударът на метеорит едва на половината от тази величина се оказва свързан с масово измиране преди 5 милиона години."
Предлагани са много алтернативни механизми за масово унищожение на животни и растения, сред най-популярните алтернативи са мощни и продължителни вулканични изригвания, но както и импактните събития, такива случаи невинаги са недвусмислено свързани с масовите изчезвания.
„Използвайки нов метод за оценка на минералното съдържание в метеоритните емисии, ние успяхме да покажем, че всеки път, когато метеорит - без значение голям или сравнително "малък" – се удари в място, богато на калиев фелдшпат, това корелира със събитие на масово измиране", казва д-р Стивънсън. Според него това разкрива напълно нова посока за изследване, включително изучаване на това, какво именно убива живота по време на тези събития и колко дълго продължава ефектът на калиевия фелдшпат.
Трябва да се отбележи, че ако досега само метеорити са променили сериозно състава на аерозолите в земната атмосфера, превключвайки климатологичните режими, сега това може да се осъществи от съвременната икономическа дейност на човечеството, която представлява аналог на катастрофалните въздействия с участието на метеорити и увеличаване на емисиите на минерални аерозоли в атмосферата.
