Спиритичните дъски съществуват от повече от сто години и имат дълга и разнообразна история. Навръх Хелоуин изследователи разказаха дали показалецът, държан от участниците по време на сеанса, наистина може да се движи по дъската Уиджа и защо това се случва, пише ScienceAlert.
Изследователите са успели да проследят историята на дъската Уиджа назад до XIX век, когато артикулът често бил използван от сестрите Фокс, които били популярни медиуми по онова време и по същество се смятат за пионери на спиритуалистичното движение.
Сестрите Фокс в своите сеанси използвали специален метод за общуване с духовете – те назовавали на глас всички букви от азбуката и слушали „отговорите“ на духовете под формата на почукване. Първоначално този метод привлякъл вниманието на обществеността, но тя бързо се отегчила от него – всички искали да общуват с духовете по-бързо.
За да се ускори процесът на общуване с духовете, през 1890 г. била разработена специална дъска за сеанси. Това ноу-хау станало популярно буквално за един миг. На дъската били разположени цифрите от 0 до 9 и всички букви от азбуката, както и три отделни думи – „да“, „не“ и „довиждане“. Подобна техника позволила в пъти да се ускори процесът на комуникация с духовете.
Всичко се променило в началото на ХХ век, когато много от известните медиуми били публично изобличени. Интересът към спиритуализма и спиритичните дъски обаче се завърнал след Втората световна война и продължава да е популярен до днес.
За Хелоуин изследователите решили да сложат край на въпроса как работи дъската Уиджа и кой в крайна сметка движи показалеца по нея.
Според изследователите има три най-подходящи обяснения.
Първо, движението на показалеца върху дъската може да се обясни с идеомоторния ефект. По същество към тези ефекти се отнасят движения, които хората правят, но не осъзнават – подсъзнателни движения. Например по време на сеанс човек може да движи показалеца подсъзнателно, излагайки факти, които са известни само на него.
Изследователите отбелязват, че идеомоторният ефект може да бъде колективен – тоест всеки от участниците допринася, създавайки илюзията, че показалецът се движи самостоятелно.
Друго обяснение, което също е свързано с идеомоторния ефект, е свързано с чувството ни за свобода на действие. Чувството за свобода на действие се отнася до нашата субективна способност да контролираме действия, които ще окажат влияние върху външни събития. Така например, ако решите да повдигнете маса, това ще я накара да се премести.
Експерименти с дъски Уиджа са показали, че чувството ни за свобода на действие може да бъде манипулирано, което ни кара да мислим, че невидима трета страна движи показалеца.
Смята се, че това се дължи на проблемите, с които се сблъсква мозъкът ни при прогнозирането на последствията от резултатите. Когато нашите прогнози съвпаднат с резултата (например вдигнем масата и тя се премести), ние чувстваме, че сме отговорни за действието.
Но ако почувстваме, че действителният резултат не съвпада с начина, по който сме очаквали да се развият нещата, тогава чувството ни за свобода на действие намалява – и е възможно в контекста на сеанс да припишем това движение като идващо от външен източник.
Трето, движението на показалеца може да се отдаде на така нареченото емоционално заразяване. Например по време на сеанс с други хора силно заредената среда и нашите преживявания може да ни помогнат да съчувстваме на хората около нас. В резултат участниците в сесията ще усетят страха или безпокойството на хората около тях и е по-вероятно да повярват, че показалецът всъщност се движи сам.
Изследователите не отричат, че и трите фактора могат да играят еднаква роля в това как работят спиритичните сеанси и защо на хората се струва, че показалецът се движи сам и предава съобщения от духове.
Но като се има предвид колко трудно е да се възпроизведе в лаборатория социалната среда, в която повечето хора използват спиритичните дъски, не може да се каже с пълна сигурност, че тези фактори сами по себе си обясняват какво всъщност се случва, когато поставим пръстите си върху показалеца и се обърнем към духовете.
Както отбелязват някои експерти, желанието на хората да общуват с мъртвите има тенденция да става по-популярно след периоди на социални и политически катаклизми.
Предвид настоящия социален, икономически и политически климат – включително пандемията от COVID-19, продължаващата война в Украйна и повишаващите се разходи за живот – е напълно възможно да видим завръщане към залите за сеанси от Викторианската епоха. Или най-малкото в TikTok.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Островът на прокълнатите. Мистериозното изчезване на пазачите на фара
