Хората, които крият емоциите си, надценяват мащаба на проблемите и търсят виновниците, а също така отказват да търсят положителните страни на каквито и да е събития, често се чувстват самотни. Това са установили американски и австралийски психолози. Такива хора, освен всичко друго, изпитват негативни емоции и вместо търсене на подкрепа отблъскват от себе си онези, които се опитват да я проявят, и по този начин влошават положението си. Изследователите смятат, че самотниците могат да преодолеят самотата с помощта на психотерапия.
Психолозите отдавна посочват самотата като един от основните социални проблеми, а пандемията от COVID-19, разделяща роднини и приятели, е повишила интереса към този въпрос. Да се чувстваш самотен, означава да изпитваш болезнена отчужденост, когато няма към кого да се обърнеш за емоционална и социална подкрепа. Самотните хора често вярват, че никой не ги разбира и не споделя притесненията им, че никой не ги познава наистина и дори не иска да ги опознае по-добре.
Самотата, особено хроничната, увеличава рисковете от много здравословни проблеми, включително психически (тревожност, депресия, безсъние) и физически (инсулт, сърдечни заболявания, затлъстяване).
Докато някои хора си намират приятели, създават семейства и не им липсва комуникация, други не могат да установят повече или по-малко близки контакти с другите.
Причините за самотата, както и начините за справяне с нея, не са изучени достатъчно добре. Много самотни хора искат да се сприятеляват, но чувстват, че не могат. Честите причини, поради които самотните не се сприятеляват с никого, са ниско доверие, липса на време, интровертност, избирателност, страх от отхвърляне и някои физиологични аспекти – например здравословно състояние.
Психолози от Харвардския и Станфордския университет, Университета на Западна Австралия и Университета Къртин са изследвали въпроса по-подробно и са изложили своите изводи в статия в сп. Personality and Individual Differences.
„Самотата е рисков фактор за развитието на психични разстройства и сериозен и нарастващ проблем за общественото здравеопазване - пишат авторите. - Но към днешна дата мерките за борба със самотата имат ограничен успех. Смятане, че разглеждането на регулирането на емоциите може да бъде полезно за разбирането на причините за самотата и за намирането на нови начини за справяне с нея.“
Самотата подразбира неприятни емоции поради социална изолация и липса на близки отношения, обясняват изследователите. Човек може да се чувства самотен дори когато се намира в тълпа. И, обратно - да не страда от нея, оставайки насаме със себе си.
Изследователите предполагат, че рискът от самота може да е свързан с начина, по който хората управляват емоциите си.
Изследователите поканили 501 доброволци на възраст между 18 и 88 години и ги помолили да попълнят серия от въпросници, посветени на регулирането на емоциите. Участниците в изследването трябвало да оценят такива елементи като: „Аз контролирам емоциите си, без да ги изразявам“, „Мисля как мога по-добре да се справя със ситуацията“, „Избягвам други хора“ и други, които характеризират способността за потискане на емоциите, склонността към самобичуване или, обратно - обвиняване на другите за проблемите, готовност за подкрепа на другите. Участниците отговаряли и на въпроси, предназначени да определят нивото им на самота.
Учените са успели да открият връзка между определени прояви на емоции и самота.
По-самотни се чувствали онези, които били склонни на самообвинения и обвинения на другите, на задържане на смущаващи мисли в главите си, на катастрофизиране на проблемите, а също така които по-рядко се опитвали да преразгледат тази или онази ситуация, намирайки положителни аспекти в нея.
Самотните хора се оказали склонни да крият чувствата си и да потискат изразяването на емоции. Те също не търсели подкрепа от другите и отхвърляли предложената. Това водело до парадокс: въпреки че самотните участници, изглежда, искали да победят самотата, на практика те реализирали същия сценарий отново и отново, потискайки негативните емоции и избягвайки контакти.
„По такъв начин тези привични начини за регулиране на емоциите могат да поддържат състоянието на самота и социална изолация“, отбелязват учените.
„Ние стигнахме до извода, че индивидуалните различия в регулирането на емоциите могат да играят важна роля в обяснението на самотата и следователно могат да представляват многообещаваща цел за терапия“, заключават те.
Човек може да разбере отношенията със собствените си емоции с помощта на психотерапевтични методики. По-специално, когнитивно-поведенческата терапия е насочена към идентифициране на грешки в мисленето и поведението и промяна на съществуващите нагласи с по-конструктивни.
