Серията терористични актове в Париж показа, че терористите външно може да не се различават от околните. Или поне трима от тях са били френски граждани.
С какво се отличават джихадистите от нормалните хора, по каква логика действат те?
Изследователите правят опити да проникнат в особеностите на психологията на терористите, макар че актуални и пълноценни научни трудове на тази тема продължават да липсват, затова се налага да се прибягва към обобщаващи.
Служителите на американското ФБР са публикували статия на тази тема в научното издание Violence and Gender. Специалистите смятат насилието за психологическа потребност на членовете на "Ислямска държава", като отбелязват неговата целенасоченост, координираност и хладнокръвност.
Терористите от "Ислямска държава" практикуват така нареченото инструментално насилие, като се опитват да постигнат конструктивни според тяхното виждане цели. Отхвърляйки ненасилствените методи, те действат чрез най-лошите възможни инструменти.
Съчетанието между емпатия и хладнокръвие в отношението към жертвите позволява да се предположи, че джихадистите са явяват психопати. Според учените в полза на това говори пълното отсъствие на чувство на вина и подчертана театралност, с която джихадистите извършват своите престъпления. Но както отбелязват изследователите, психопатите в терористичните организации са единици – обикновено към такива групи се присъединяват психически здрави хора.
Важна черта, присъща за повечето джихадисти, е нарцисизмът. Често те се присъединяват към такива групи, ръководени не от политически и идеологически мотиви, а за да реализират своите психологически потребности. Специалистите отбелязват, че джихадът и убийствата за тези хора са просто "огледало", потвърждаващо факта за собственото им битие.
Лидерите утоляват жаждата от внимание с управлението на "халифат", а редовите "войници" се задоволяват с това, че виждат достижимостта на идеалния според тях свят и това, че те са неотменна част от него.
Възниква закономерност: колкото по-често бунтовниците прибягват към прекомерно насилие, толкова по-гръмко заявяват за своята дейност. От момента на провъзгласяването на "халифат" (и малко преди това) терористите от "Ислямска държава" възприемат терора и неговото заснемане на видео като нещо нормално и ефективно. Легитимирането на терора се осигурява от два фактора – субординация, тоест подчинение на лидера, и нежелание да виждаш в своите жертви хора.
През 1963 година авторът на "теорията за шестте ръкостискания" – американският психолог Стенли Милграм – е потвърдил истинността на тази схема, като доказал, че необходимостта от следване на авторитети се е вкоренила толкова дълбоко в съзнанието на хората, че в повечето случаи те продължават да изпълняват указанията на лидера или началника, независимо от моралните страдания, причинявани на други хора и силния вътрешен конфликт, съпътстващ техните деяния.
Впоследствие експериментът е повторен в Нидерландия, Германия, Испания, Италия, Австрия, Йордания и редица други страни. Резултатът бил същият.
Има място и деперсонализацията – участниците в терористични групи престават да се възприемат като личности, което води до сплотеност на терористите и готовност на мнозина от тях да пожертват своя живот. В публикувано знаково изследване на американски психолози в Journal of Personality and Social Psychology през 1994 година конфликтът на отделни индивиди с обществото се разглежда като когнитивна схема, основана на семантичната връзка между несъвместими стойности. Наблюдават се както когнитивни, така и мотивационни фактори.
Друг въпрос е какво прави хората такива? Още през 2006 година американските психолози са публикували статия в сп. Journal of Child and Family Studies, в която отбелязват, че жестокостта поражда друга жестокост – децата, с които родители и учители се държат сурово, израстват агресивни. Друго изследване, публикувано буквално преди дни, сочи, че децата на религиозни родители могат да са алчни, жестоки и нетърпими.
В случая с "Ислямска държава" в тази организация установените закономерности играят важна роля – неотдавнашните жертви израстват с увереност, че сега в позицията на жертви трябва да са другите.
Върху ожесточението на джихадистите се отразява и биохимията. Американски учени, публикували изследване в PNAS, са изяснили, че когато хората се намират в някаква група, при тях се повишава нивото на хормона окситоцин. Резултатът – подобряване на настроението, усилването на моралния дух в групата. От друга страна, този процес провокира агресия в отношението към всички, които са извън групата. По такъв начин самоидентификацията с джихадистите кара човека да демонизира останалите и да не ги смята за хора.
Особено значима в контекста на групата е религиозността. Изследователи от САЩ са публикували статия в Psychological Science. В нея те твърдят, че при несъвместимост на религиозните ценности и ограниченост на ресурсите хората от една религия са склонни на агресия към представителите на друга религия. Това се случва дори ако последствията от такава агресия нанасят сериозни щети на тези, които нанасят удара първи.
Есхатологията, твърденията, че "Ислямска държава" приближава края на света – е важна част от доктрината на "Ислямска държава", която също обуславя поведението на членовете на организацията.
Проведени експерименти са установили, че субективно преживяваният дефицит на време (когато времевата перспектива е свита до границите между настоящето и бъдещето) рязко повишава вероятността от агресия. Ако перспективата се свие изключително до настоящето, може да се постигне максимално ниво на агресия сред отделната група.
Отмъщението също е един от движещите мотиви за терористите, но то според учените, публикували статия в Journal of Personality and Social Psychology, всъщност не носи облекчение, тъй като само увеличава нивото на гняв и страдания.
Аналогична ситуация се наблюдава и от другата страна – европейците търсят терористи и проектират своя гняв върху бежанците. Но дори ако се предприемат радикални мерки спрямо мигрантите, облекчение няма да настъпи – ще сработят същите тези механизми, заключава Lenta.ru.
