Изследователи откриха най-древното свидетелство, че хоминините са се убивали и изяждали един друг. В списание Scientific Reports е публикувано изследване на американски учени, в която те представят резултатите от повторен анализ на древен фосил. Пищял (тибия) на неизвестен хоминин е намерена в Кения още през миналия век. Нейният притежател първоначално бил идентифициран като Australopithecus boisei, а след това, през 1990 г. – като Homo erectus.
Това породило редица научни спорове, в резултат на които повечето антрополози се съгласили, че докато собственикът на костта не бъде отнесен към определен вид хоминини, информацията е недостатъчно. Той е живял преди 1,8 до 1,5 милиона години.
Бриана Побинър, палеоантрополог от Националния музей за естествена история на Смитсониънския институт (САЩ), е изследвала колко често най-старите човешки роднини са страдали от нападения на хищници и дали са умеели да се защитават.
Стъпки на изчезнали хора на 300 000 години са открити в Шьонинген
Макар че учените предполагат, че плиоценските и ранноплейстоценските хоминини понякога са ставали жертва на големи месоядни животни, доказателства за това, като например травми на дъвчене или следи от животински зъби, се срещат сравнително рядко на вкаменелости. Побинър изследвала тибия на хоминин, открита в Северна Кения. На изследователката ѝ се сторило, че белезите върху костта, които преди се смятали за последствия от ухапвания от хищници, не приличат много на такива ухапвания. Още повече не приличали уврежданията, останали върху костта след премахването на месото от нея.
Briana Pobiner et al.
Побинър и нейните колеги създали 3D модел на фосила. Изследователите изучили всяко от 11-те костни увреждания и ги сравнявали с контролните образци: следи от зъби от хищници, живели в Африка по това време, както и драскотини, оставени от каменни оръдия.
Оказало се, че девет от уврежданията са нанесени с каменно оръдие. Другите две следи най-вероятно са следствие от ухапване от голяма котка. Авторите на изследването съобщават, че палеонтолозите познават три разновидности на саблезъби котки, които са обитавали страната по времето, когато собственикът на пищяла е бил жив.
Място на клане на 2,9 млн. години повдига въпроса кой е направил тези оръдия
Изследователите стигнали до извода, че неизвестният хоминин е бил изяден от себеподобни: той е бил заклан с каменни инструменти, а костите му са били хвърлени на зверовете. В този случай възниква въпросът дали това е случай на хранителен канибализъм, или става дума за някаква културна традиция?
Канибализмът се определя като акт на консумиране на тъканите на индивиди от същия вид. Той се среща при повече от 1300 вида животни в дивата природа, включително няколко примати. Когато става дума за канибализъм сред рода Homo, обикновено се разграничават антропофагия (употреба на хора единствено с цел хранене) и културен канибализъм.
Етнографи са идентифицирали и описвали различни мотиви или контексти за човешкия канибализъм: оцеляване, гастрономически канибализъм, психотичен или престъпен, военен, погребален, ритуален, духовен или магически, медицински и дори любовен.
Тези видове канибализъм също понякога се подразделят на социални категории, които включват агресивен (изяждане на врагове) и невраждебен (изяждане на приятели или роднини) или ендоканибализъм (изяждане на хора в група, обикновено свързано със свещени вярвания и потенциално духовно прераждане на жертвата) и екзоканибализъм (изяждане на непознати, обикновено свързано с враждебност и насилие).
Предците ни използвали лунния календар още преди 20 000 години
Авторите на работата посочват, че за ранния плейстоцен все още не са известни никакви свидетелства за първични или вторични погребения или други ритуални дейности. От това учените направили извод, че става дума за хранителен канибализъм. Той, според учените, възниква с единствената цел получаване на храна и може да бъде разделен на два вида.
Първия учените наричат случаен канибализъм, насочен към оцеляване. Той възниква в периоди на недостиг на храна или в резултат на бедствия, тоест причинен от глад.
Втория вид изследователите определят като дългосрочен канибализъм, който може да се нарече още гастрономичен или диетичен канибализъм. В този случай хората (или техни далечни роднини, както в описания случай) просто периодично влизат в менюто на други хора.
